Актуално

На 28 февруари в София се проведе ежегодната конференция на Общинската мрежа „ЕкоЕнергия“. Енергийният преход поставя много сериозни предизвикателства пред местните власти:

• Националните цели до 2030 г. предвиждат значителна част от спестяванията на енергия да се реализират на местно ниво.
• Нова директива на ЕС за енергийните характеристики на сградите въвежда изискването от 2027 г. всяка нова постройка да е с нулеви емисии.
• До 2030 година реновирането на сградите трябва да се осъществи чрез метода на дълбоко сградно обновяване, като се има предвид, че секторът има системни проблеми – 93% от жилищния фонд е енергийно неефективен.

„От обновяване имат нужда 60 хил. многофамилни и 1,2 млн. еднофамилни сгради. Страната ни пое неизпълним ангажимент до 2030 г. да бъдат обновени 12 млн. кв. м. РЗП или над 12 000 многофамилни и поне 16 000 еднофамилни сгради. Досега сме достигнали под 3 000 многофамилни сгради, а с новата програма по Плана за възстановяване и устойчивост, в най-оптимистичния вариант, ще обновим около 1000 сгради. По Програмата за развитие на регионите се очаква и малък ресурс, евентуално, за еднофамилни сгради. Изглежда, че не се справяме, а има „тонове“ европейско финансиране“ – коментира Цвета Наньова, заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация.

Проекти по Програмата за саниране на многофамилни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост, които могат да разчитат на 100% финансиране, ще се приемат до май. Оценяването им ще продължи поне до есента, а в края на май ще започне и кандидатстването по пилотната схема, предвиждаща 20% съфинансиране на проектите от собствениците. Как ще знаят дали са класирани, за да се подготвят за втория етап? Какво ще се случи с класираните, но неодобрени проекти и как хората ще могат да се включат в следващия етап - това са въпросите, които ще бъдат задавани.

В повечето европейски държави паралелно с програмите за съфинансиране се осигурява и кредитен ресурс, който може да бъде изплащан само с реализирани спестявания, казва Наньова. Във всяка сграда има собственици, които не разполагат с достатъчно доходи и за тях трябва допълнителна помощ. Изследване показва, че 35 – 40% от анкетираните смятат, че не могат да съфинансират участието си в проект, дори при 80% грантова подкрепа. Важна е информационната кампания, в която да бъде разяснено, че реално необходимите средства ще бъдат до 3 хил. лева, и ако ползват кредит, ще могат да го изплащат с реализираните спестявания.

Изпълнението на програмата за енергийно обновяване започна, без да са стартирали реформи, които да улеснят изпълнението. Една от тях е обслужване на едно гише, където се предлагат редица услуги по финансиране, кандидатстване и дейности по енергийна ефективност. Липсва  работещ Национален декарбонизационен фонд – част от основната финансова схема в подкрепа обновяването на сградния фонд, който се предвижда да заработи през 2024 година, когато ще е приключило кандидатстването по пилотната мярка. Не на последно място е липсата на дефиниция за енергийна бедност, която ще отключи всички бъдещи политики за енергийни помощи и ще облекчи условията за кандидатстване на домакинствата, за да не се блокира изпълнението на проектите.

„Ще заменим една несправедливост с друга:  хиляди хора ще са финансирали енергийни обследвания, като част от енергийните паспорти на своите сгради, без да получат подкрепа. Вече е ясно, че програмата за саниране се превръща в програма за хората, които имат спестявания под дюшека, а не за онези хиляди българи, които нямат никакви спестявания“, коментира Наньова.

Тя обърна внимание на кратките срокове за кандидатстване, които се отразяват на капацитета на общинските администрации и енергийните одитори. Не е предвидено обучение за общините, които трябва да администрират процеса, каза още заместник-председателят на Българската фасилити мениджмънт асоциация. Тук е и другият недостатък на програмата – с европейското финансиране ще могат да се ангажират извънщатни служители, но не и общински експерти, в същото време именно общината и собствениците носят отговорността за постигане на индикаторите за спестявания, а ако не успеят, ще споделят финансовите корекции.

Въпросите, които нямат отговор при стартирала вече програма, са за перспективата за класираните, но нефинансирани предложения, на некласираните, но с реализирани енергийни обследвания.

Енергийното обновяване на сградния фонд няма алтернатива, а и интересът е много голям, заради пазарната конюнктура, ситуацията в световна икономика и геополитика, променените нагласи и осъзнаването, че най-евтина е спестената енергия. Интересът се засилва и от сериозния финансов ресурс от европейски източници:

• RepowerEu, по който България ще кандидатства за допълнителни 500 млн. евро;
• Кредитиране от Механизма за възстановяване и устойчивост – общо 4 млрд. евро, но България не е заявила интерес. Условието за получаване на средства е наличие на работещ, пазарно ориентиран модел;
• Модернизационен фонд към системата за търговия с емисии;
• Социален климатичен фонд за най-уязвимите групи и енергийно бедни домакинства;
• Фонд за справедлив преход за въглищните региони;
• Многогодишната финансова рамка на ЕС.

„Средства за обучения ще има и общините ще могат да се възползват“, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Организацията подготвя електронни помагала за професионалисти, за домоуправители и граждани, които тръгват по стъпките към нулево енергийни сгради. Общините могат да ползват изследванията и ръководствата, разработени от екипа, от страницата на ЕнЕфект: https://www.eneffect.bg/bg/library/3/pomagala

Създадена е безплатна за общините информационна система: https://municipalenergy.net/Identity/Account/Login?ReturnUrl=%2F

На 23 януари приключи обществено обсъждане на процедура „Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата - Покана 1“. По нея ще може да се кандидатства за закупуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване или фотоволтаични системи до 10 kWp, включително системи за съхранение на електрическа енергия. Темата коментира Балин Балинов от Грийнпийс.  Следващите десетилетия до 2050 г. ще бъдат от ключово значение за трансформацията на енергийната система. И докато в някои европейски страни от години активна част от този процес заемат енергийните общности, то в България те все още не съществуват, не са споменати в Плана за възстановяване и устойчивост и нито една процедура не ги подкрепя, обърна внимание той.

Част от програмата на конференцията беше представянето на опита на две общини със сериозен напредък към енергийна независимост – Габрово и Бургас.

Тодор Попов, директор на дирекция „Административно, правно и информационно обслужване” в община Габрово, говори по темата за зелени обществени поръчки. „Обикновено обществената поръчка се възприема като изработка на заданието, а нейната цел трябва да бъде изпълнението на конкретна общинска политика. Затова екипът, който отговаря за тази дейност, трябва да бъде съставен от експерти по различни политики“, казва Тодор Попов.

Той дава конкретен пример: ако общината реши, че придобивайки електрически превозни средства ще изгради соларен парк или ще инвестира в добиване на 100% зелена енергия, която ще се ползва от тези превозни средства, тогава обществената поръчка е постигнала своя ефект, допринесла е за изпълнение на общинската политика. Една обществена поръчка е зелена, когато помага за реализиране на зелена политика.

Ивайло Трендафилов от Община Бургас представи работата на енергийния офис, създаден през 2022 г. за предоставяне на разяснения по програмите за енергийна ефективност и ВЕИ. Първоначално консултациите са били предоставяни по телефон и имейл, а от ноември м.г. вече има физически офис в сградата на Младежкия дом в Бургас. Трендафилов представи и проект „Слънчеви градове“, който подкрепя заинтересованите страни при вземане на информирано решение за инвестиране във фотоволтаична централа. По проекта е направено заснемане на покривите на всички сгради в Бургас. На база на кадрите чрез специален софтуер може да се изчисли потенциала на всеки от покривите на територията на града за изграждането на фотоволтаични инсталации. По този начин желаещите да инвестират ще имат възможност да получат информация каква система от соларни панели могат да изградят на своя покрив и какъв капацитет на работа ще има тя.

Енергийният офис е и място за организиране на различни дискусии, обучителни семинари за граждани и за професионалисти.