Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | Енергийната криза и политиката за младежите – във фокуса на втория ден на сесията на Комитета на регионите

Енергийната криза и политиката за младежите – във фокуса на втория ден на сесията на Комитета на регионите

02.12.2022
Енергийната криза и политиката за младежите – във фокуса на втория ден на сесията на Комитета на регионите

Вторият ден на 152-та сесия на Европейския комитет на регионите на 1 декември започна с обобщаване на постигнатите цели от приключващата Европейска година на младежта и одобряване на Хартата за младежта и демокрацията.

Засилване на гражданското образование, понижаване на възрастта за гласуване и подкрепа на младите хора да се кандидатират на избори, създаване на постоянни механизми за консултация тях, укрепване на програмите на ЕС за младежта – това са някои от препоръките в Хартата. Подкрепена от Европейския комитет на регионите и Европейския младежки форум, тя беше създадена съвместно с представители на младежки организации, млади изборни местни и регионални представители от целия ЕС и подписана на пленарното заседание на КР сесия на 1 декември.

Хартата представя 49 препоръки, насочени към улесняване и разширяване на участието на младите хора на местно, регионално, национално и европейско ниво. Целта е да се изгради и консолидира благоприятно за младите демократично пространство, за да се гарантира, че гласовете им са официално, непрекъснато и постоянно представени в ЕС.

Като един от основните говорители по темата, кметът на Габрово Таня Христова подчерта в изказването си следното: „В контекста на Европейската година на младежта и вдъхновени от дебата на Конференцията за бъдещето на Европа за широко ангажиране на гражданите, нашата Комисия стартира процес на участие отдолу нагоре с млади хора за изготвяне на Младежка харта. Тук е моментът да благодаря на ръководството на Комитета на регионите, че пое тази инициатива и я изпълни с живот и енергия. Наш партньор в този процес беше Европейският младежки форум, който представлява милиони млади хора от цяла Европа.

Хартата е не само осезаем принос от нашата Комисия в Годината на младежта, тя е и продължение на Конференцията за бъдещето на Европа и нейните заключения относно ангажираността на гражданите и въвличането на младите хора в нашите европейски местни демокрации. Комитетът ще продължи да работи ръка за ръка с ЕК и искам да се обърна към колегите си да се ангажират и да допринесат за резултатите, които се заложени в този документ.“

Членовете на КР обсъдиха последиците от енергийната криза за европейските домакинства с чешкия вицепремиер Мариан Юречка, водещи членове на Европейския парламент и вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова.

Цените на електроенергията се повишиха с 35% през последната година, поставяйки местните и регионалните власти в много трудна ситуация. Тъй като инфлацията и високите цени на енергията продължават да бележат политическия дневен ред в ЕС, Комитетът на регионите се застъпва за това градовете и регионите, малките предприятия и домакинствата да имат пряк достъп до техническата и финансова подкрепа на ЕС за справяне с кризата и за придвижване напред действията по климата.

Председателят на КР Вашку Алвеш Кордейро каза: „Енергийната криза вреди на социалното сближаване на нашите общности. Нейното въздействие има две измерения: не се отнася само за домакинствата и гражданите, но и за нашите местни и регионални администрации, от които се очаква да постигнат резултати и чиито бюджети са под сериозен натиск. Докато лидерите на ЕС водят дискусии по всеобхватни мерки за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС и справяне със системния проблем на енергийния пазар, нека не забравяме необходимостта от конкретни действия за облекчаване на натиска върху хората, а също и върху местните и регионалните власти".

Рафал Тшасковски, кмет на Варшава и председател на комисията ENVE, сподели, че във Варшава 10% от гражданите са засегнати от енергийна бедност и броят им нараства. На годишна база само 1% от сградите в Европа се реновират, което е сериозна пречка за намаляване на сметките за енергия. „Нуждаем се от незабавна реакция, включително бързи процедури за местните и регионалните власти, за да разполагат с допълнителни средства за справяне с енергийната криза на местно ниво“, допълни той.  Участието на градовете и регионите в изготвянето на политиките на ЕС е от ключово значение за изграждането на синергии и за придвижване на енергийния преход.

Мариан Юречка, вицепремиер на Чешката република, подчерта ключовата роля на градовете и регионите в настоящата енергийна криза. Според него, за да се избегне превръщането на инфлацията и високите цени на енергията в масивна икономическа и социална криза, е необходимо повече сътрудничество. „Вашите усилия са от решаващо значение за спасяването на уязвимите домакинства и бизнеса от изпадане в енергийна бедност. Европа не може да остане без гласа на градовете и регионите, тъй като вие сте движещата сила за разгръщането на енергийни общности“, каза още вицепремиерът. Той говори и за енергийната трансформация като възможност за промяна във въглищните региони, но при напълно функциониращ и ефективен Европейски социален фонд за климата.

В изказването си Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, постави акцент върху нуждата от още повече инвестиции в зеления преход за компенсиране на повишените енергийни цени и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива. „Групата на ЕИБ се ангажира да подкрепи този преход чрез своите финансови и консултантски услуги, включително механизми, насочени към нуждите на градовете и регионите. С поставената цел да подкрепи с 1 трилион евро зелените инвестиции до 2030 г. в световен мащаб, ЕИБ може да даде решаващ принос за REPowerEU“.

Тъй като Европейската комисия трябва да представи идеи за реформиране на пазарите на електроенергия през първото тримесечие на 2023 г., КР призовава местните и регионалните власти да бъдат в основата на всички промени, като гарантират задължителни механизми за консултации като предвидените в Регламента за управление на енергетиката, чрез многостепенни диалози в областта на енергетиката и климата.

На сесията беше обсъдена и темата за социалното и икономическо сближаване в отдалечените територии на ЕС. В становището се посочва, че островите, селските райони, трансграничните и планинските региони се нуждаят от специални мерки, които да ги запазят привлекателни, да се справят с неравенствата и по този начин да противодействат на неблагоприятните географски и демографски условия.

Отношение по темата взе кметът на Ловеч Корнелия Маринова. Подкрепяйки като цяло становището, тя заключи, че „Планинските райони се нуждаят от ориентиран към местните условия подход в рамките на дългосрочната визия за селските райони, който да отчита специфичните им характеристики и потребности“. Тя подчертая, че в България малко над 40% от територията на страната е заета от планински или полупланински райони, като това обуславя и вече упоменатите в становището сериозните предизвикателства за ситуираните в тези райони общини. Българските общини в тези райони разчитат на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027, който се очаква да бъде одобрен от ЕК. Тя заключи, че въпреки увеличения ресурс за новия програмен период, трудностите по приключването на досегашните програми и усвояване на преходния ресурс показват ясно необходимостта от промени в тромавите процедури, дублиранията на функции и честите изменения в нормативната уредба и административните изисквания.