Актуално

Министерство на енергетиката и Министерство на регионалното развитие и благоустрайството проведоха съвместна информационна кампания със заинтересованите страни за разясняване на актуализираните териториални планове за справедлив преход на регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Плановете очертават визията за плавен преход на трите въглищни региона в страната и са ключово условие регионите да се възползват от 1.15 млрд. евро в подкрепа на своята трансформация към устойчиво нисковъглеродно производство. Срещите по места бяха с фокус върху възможностите за подкрепа по програма "Развитие на регионите 2021 – 2027" и Фонда за справедлив преход.

Област Перник

Въглищните региони имат различни проблеми и различна специфика на заетостта, следователно трябва ясно да се позиционират нуждите им, за да бъдат правилно насочени за решаване. Това каза министърът на енергетиката Румен Радев при обсъждането на 22 август на териториалния план за справедлив преход на област Перник. В дискусията участваха кметът на общината Станислав Владимиров, зам.-министрите на енергетиката Красимир Ненов и Ива Петрова, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, зам.-областният управител Илинка Никифорова, представители на синдикални, еко и работодателски организации, местната власт и други заинтересовани страни.

Според министър Радев въпросът не е дали 500 или 10 000 ще са засегнатите от трансформацията. Дори да е един, преходът трябва да е наистина справедлив.

Един от проблемните казуси, които се отнасят до Перник, е работата на местната "Топлофикация" и преминаването на дружеството към друга горивна база. Природният газ е разумна посока като междинно гориво, но също така от съществено значение е работата с добър оператор на инсталациите.

Без съмнение, плюс на региона на Перник е свързаността със София, която изземва човешки ресурси от региона. Особено ценно би било да се постигне обратната тенденция и да се отговори на нуждите на заетостта тук.

По предварителни разчети като субсидирана част от прехода за област Перник са предвидени 180 милиона лева, но привличането на частен капитал в този процес е изключително важно.

Чрез държавното предприятие за конверсия на въглищните региони ще бъде постигната по-висока заетост, стана ясно още по време на дискусията. Предприятието ще бъде ангажирано с рекултивация на минните терени, така че те да станат подходящи за други икономически дейности.

Област Кюстендил

Плавният енергиен преход е важен елемент от Териториалните планове за справедлив преход и грижата за засегнатите от този преход е основен приоритет. Това каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов на срещата в Кюстендил на 23 август.

В дискусията участваха и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, кметът на Община Кюстендил Петър Паунов и зам.-областният управител на Кюстендил Кристиян Иванчов, народни представители, представители на синдикални, еко и работодателски организации, местната власт и други заинтересовани страни. Гости на дискусията бяха също кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев и заместник-кметът Радмила Рангелова, както и заместник-кметът на община Бобов дол Детелина Борисова.

Предвидената мащабна рекултивация на мините и новите икономически дейности са предпоставка за създаване на качествена и трайна заетост. Планът за справедлив преход няма за цел затваряне на обекти, а инвестиции в нови екологосъобразни производства и по-добро бъдеще за засегнатите въглищни региони, бе подчертано още по време на дискусията.

Фокус беше поставен и върху прилагането на мерки за декарбонизация, създаване на адекватна организация за екологосъобразно териториално управление, поетапно привличане на заети в нови индустрии и дейности, както и съвместни научноизследователски и развойни дейности между академичните среди и бизнеса.

Област Кюстендил ще има достъп до над 240 млн. лв., които да се използват за подпомагане на икономиката, за квалификацията и преквалификацията на кадри, както и за екологични мерки, свързани с енергийна ефективност на сгради. Регионът има потенциал за развитие на туризма, културно-историческото наследство и различни творчески индустрии.

В рамките на дискусията Красимир Ненов открои ТЕЦ Бобов дол като важна мощност, която гарантира стабилността на електроенергийната система на страната. Близостта на централата до София също е от ключово значение за стабилната работа на системата.

Област Стара Загора

На 28 август в община Стара Загора се проведе третата поред дискусия на тема "Бъдеще за енергийния комплекс "Марица изток" - перспективи и предизвикателства", инициирана от кмета Живко Тодоров. Той настоя да се създаде работна група към премиера, която да дискутира енергийния преход на комплекс Марица Изток.

Енергийният заместник-министър Красимир Ненов подчерта, че плановете имат за цел да адресират ефектите от прехода и да позволят да бъдат предприети мерки в посока към хората, които биват засегнати от прехода във връзка с новите възможности, които се предлагат. От думите му стана известно, че има "лека ревизия" на някои от дейностите или направленията, които ще бъдат финансирани. Един от фокусите е рекултивация на терените на "Мини Марица-изток" в допълнение към това, което е ангажимент на мините като концесионер. Други области касаят новите индустрии, които се очаква да бъдат развити и да предложат нови работни места в района. Такива са по веригата на производство на водород, възобновяеми източници и т.н., обясни още Ненов.

Той допълни, че счита тази среща за изключително важна. Това, което установяваме през последните седмици, е действително дефицит на информация и липсата на достатъчно знания и споделяне с всички, които са пряко засегнати от плановете, както и от всички други решения, които правителството или конкретно Министерство на енергетиката има да взема, каза той. Ненов обясни, че са направени редакции в Териториалните планове, които адресират въпроси, поставени през последните 8-9 месеца от страна на Европейската комисия, без адресирането на които ТП няма да бъдат придвижени напред. Това, което е най-съществено и липсваше в ТП до момента, е отразяване на темата за енергийния преход, обясни той.

Участие във форума взе и новият областен управител Ива Радева, която пожела дебатът днес да бъде експертен, а не политически, за да се намери решение да се излезе от тази патова ситуация и за държавата, и за региона. Тя изрази надежда съвсем скоро да има конкретни решения как да се случи тази трансформация. Напълно съм наясно, че комплексът "Мина Марица-изток" е ключов и основен за регион Стара Загора, но регионът има огромен потенциал да си остане стратегически за България, тъй като се намира между основните най-развити региони - София, Пловдив и Бургас, включително и на линията между Турция и Румъния, каза още тя. И подчерта, че има още 15 години тази трансформация да се случи и тя трябва да стане по най-правилния, справедлив и плавен начин. 

Участниците в дискусията бяха посрещнати от протест на двете синдикални организации КТ "Подкрепа" и КНСБ. Те настояха за запазване на минно-енергийния комплекс и изразиха остро несъгласие с предложения вариант на ТП.

На 25 август от пресцентъра на Министерския съвет разпространиха информация за тричасова среща на премиера акад. Николай Денков и министри от кабинета с ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Тема на разговора са били Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони, които са в процес на обществено обсъждане до края на септември.

Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка разработва сценарии за енергийния преход. Те включват моделиране на потреблението на електрическа енергия и на развитието на електроенергийния сектор. Фокусът е върху развитието на нови нискоемисионни мощности и плавен и структуриран преход към декарбонизация, който ще осигури яснота и предвидимост както за индустрията, така и за потребителите на енергия в перспектива до 2050 г.

Моделирането представя възможните варианти за развитие на съществуващите електроенергийни мощности и въвеждането на нови, за необходимите за това инвестиции, за ефекта върху въглеродните емисии и др. Сценариите ще послужат за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност.