Актуално

На 16 април в София се проведе заключителна конференция по проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България", съфинансиран от ЕС чрез инструмента за техническа подкрепа и Съвета на Европа (СЕ) в сътрудничество с ЕК. НСОРБ е основен партньор по проекта, заедно с Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Фондация за реформа в местното самоуправление и Форум гражданско участие.

Официални гости и говорители бяха министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова, Матю Мори - генерален секретар на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа, Мария Касадо - служител по политиките в Главна дирекция „Реформи“ на Съвет на Европа, Жени Начева - директор дирекция „Финанси на общините в МФ, Силвия Георгиева - изпълнителен директор на НСОРБ, експерти от Центъра за експертиза за добро управление (CEGG) в Съвета на Европа, Зорница Русинова - председател на икономическия и социален съвет на Република България, Моника Куриан - старши политически съветник в Организация за икономическо сътрудничество и развитие СИГМА, Петър Ганев - старши изследовател в ИПИ, Павел Иванов - изпълнителен директор на ИПА.

Основната цел на проекта е да се подпомогне финансовата автономност на българските общини, в съответствие с добрите европейски практики и стандарти,  чрез подобряване на законовата, финансовата и стратегическата рамка за фискална децентрализация и повишаване нивото на собствените приходи, както и  развиване на компетенциите на местните служители за прилагане на съответните показатели и измерване на резултатите.

На заключителното събитие бяха представени основните изводи и препоръки относно необходимите промени и реформи за по-голяма финансова автономност на общините, изготвени съвместно с експерти към Съвета на Европа. Участниците имаха възможност да се запознаят с практики за финансово управление за увеличаване на местните приходи и с успешни модели на финансови стратегии за общините.

Конференцията събра над 80 представители на местните власти – кметове, председатели на Общински съвети и общински съветници.

Въпреки политическата нестабилност в страната Ви, за нас в Съвета на Европа е изключително важно да виждаме как България напредва в процеса на финансова децентрализация. Имах възможност да се срещна с всички партньори по проекта, включително с вицепрезидента Илияна Йотова. Към всички отправям посланието: Третият мониторинг на прилагането на Европейската харта за местно самоуправление в България съдържа доста препоръки към страната и след приключването на настоящия проект българските местни власти ще имат възможност да реализират дейности, които да доведат до положителни резултати, преди пристигането на следващата делегация. Това заяви Матю Мори, генерален секретар на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. 

Прехвърлянето на правомощията, функциите и средствата от централната към местната власт трябва да стане така, че да осигурява ефективност и ефикасност на публичните финанси. Необходимо е засилване на обществения контрол върху действията на институциите във връзка с разходването на средствата, стимулирането на устойчиво местно и регионално развитие и укрепване на местната демокрация. Това заяви регионалният министър Виолета Коритарова пред участниците в заключителната конференция (повече за изказването: ТУК). На работна среща с ръководството на НСОРБ преди събитието тя заяви, че подписването на споразумения за финансиране на общински проекти по Инвестиционната програма на МРРБ ще продължи.

Тази година се навършат 33 години от обнародването на първия демократичен Закон за местното самоуправление и местната администрация. Въпреки своите 58 изменения и допълнения, той ни дава необходимите правомощия по отношение решаването на местните дела. За съжаление, все повече се затрудняваме с осигуряването на необходимото финансиране за тяхното изпълнение, каза Дилян Млъзев, кмет на община Елена и ръководител на българската делегация в Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа, който беше модератор на откриващия панел на конференцията (повече за изказването:ТУК.)

От страна на местната власт в откриващата дискусия се включи и заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Троян Донка Михайлова. Тя заяви, че местните власти се нуждаят от по-голяма финансова автономност, за да отговорят на нуждите на гражданите. Основна цел на местните лидери е да осигурят достатъчно добри условия и в секторното законодателство, които да позволяват генериране на повече приходи и от местните ресурси (повече за изказването: ТУК).

С този проект изготвихме всеобхватен анализ на административните ресурси на общините. Отправихме и конкретни препоръки за засилване на потенциала на местните власти и как те да укрепват връзките помежду си. Това съобщи Мария Касадо, служител по политиките в Главна дирекция „Реформи“ на Съвет на Европа. Фискалната децентрализация зависи от всички участници, постигнали сме повече от набелязаните цели. Сега целта е България да изпълни мерките и да завърши успешно процеса на фискална децентрализация, каза тя  и допълни, че на страната ни предстои дълъг път по прилагане на реформата. Трябва да се оцени разполагаемият капацитет и да се реализира всяка предложена възможност. Резултатът от настоящия проект е всеобхватен документ, съобразен с политическия пейзаж, който включва анализ на административния капацитет и общинските ресурси, изработени са инструменти за засилване на междуобщинските връзки.

Благодарни сме на НСОРБ и насърчаваме всички партньори да следват посоката на децентрализацията, имате нашата подкрепа, заключи Мария Касадо.

Темата за финансовата децентрализация е обща цел както на нас – общините, така и на районните кметове в общините в районно деление, на селските кметове, на отделни секторни звена на местно ниво. Реализацията на настоящия проект за нас е следваща стъпка към постигане на реална финансова автономия. Това заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева в приветствието си към присъстващите и благодари на европейските партньори за съвместните усилия.

Проектът "Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България" беше общо усилие. Всички бяхме мотивирани и работихме здраво за резултатите. Това каза Наталия Милитело, ръководител на проекта и представител на Центъра за експертиза за добро управление към Конгреса на местните и регионални власти при Съвета на Европа, като представи обобщено и хронологично изпълнението на проекта, както и реализираните доклади и изводи.

Началото бе поставено с Доклад с всеобхватни анализи на настоящата законодателна рамка. В рамките на проекта бяха проведени консултации с граждани и със заинтересовани страни, организирани бяха и обсъждания с експерти от различни държави,  работни срещи с министерствата на финансите и на регионалното развитие и благоустройството. Организирани бяха и обществени дискусии, така че да се чуе и гласът на гражданите.

Изработен бе  Доклад за партньорска проверка с 6 приоритетни области: местна данъчна основа; трансфери от центъра и изравнителен механизъм; преглед на компетенциите на общините; прозрачност на събирането и използването на данни за изготвяне на политики; рамка за консултации между централна и местна власт; публично оповестяване на местните бюджети, участие на обществеността. Инструментът бе тестван в 9 общини – Антоново, Болярово, Враца, Габрово, Свищов, Сърница, Самоков, Велико Търново и Димитровград. Важните насоки, които екипът очерта в анализа, са свързани с бъдещите усилия за развитие на капацитета на общинските съветници и системната работа за намаляване на контрола от централната власт над работата на общините.

По проекта бе изготвен и Документ с политически препоръки, базиран на проучване сред 158 общини. В документа се разглеждат подробно критично важните въпроси за автономията за събиране на собствени приходи и разпределението на фискалните трансфери между държавата и общините. Общата цел на препоръките е да се повиши местната отчетност, да се активизира събираемостта от страна на местните администрации, да се създадат стимули за ефективно използване на субсидиите и трансферите, да се повиши справедливостта и честността в местните финанси. Докладът съдържа два вида препоръки - за цялостен подход, при който системата за субсидиране на общините да съответства на добрите международни практики и препоръките на СЕ, и постепенен преход. В този поетапен подход се предлага за момента да се запази сегашното разграничение между делегираните дейности и собствените функции на общините, но трябва да се работи над механизъм за изчисляване на стандартите за делегираните дейности със статистически и иконометрични методи.

Заключенията подчертават колко е важна темата за кадрите на местно ниво. Тя е от съществено значение за процеса на автономия на общините, заяви Наталия Милитело.

В сътрудничество с Фондация за реформа в местното самоуправление бе изготвен Анализ на нуждите от обучение на местните власти в Република България.

"Заключенията не са толкова песимистични", обобщи Милитело и добави, че в големите общини има създадена добра основа за фискална децентрализация и управление на услугите. Развитието на процеса на автономия и фискалното отделяне на общините зависи и от степента на подобряване на политическите условия.

Реформите, които коментираме, са сложни. Тяхното изпълнение е трудно, защото няма постоянна изпълнителна власт. Необходимо е държавата да осъзнае нуждата от промяната, за която говорим днес, заяви Зорница Русинова, председател на икономическия и социален съвет на Република България. Тя добави, че трябва цялостна дългосрочна стратегия за всеки сектор в страната, тъй като частичните промени сработват трудно.

Рамката на документа  изглежда обширна, но когато говорим за фискална децентрализация, е необходимо не само промяна на данъчната система, но и на начина на мислене и доверие към общините. Изисква се метод за отчетност, който приближава гражданите към местната власт. Това заяви експертът към Съвета на Европа Габор Петери при представянето на Пътната карта по проекта и добави, че основната цел е повишаване на местната автономност, което не е само фискален въпрос, а преразпределяне на властта.

В Картата са дефинирани и заложени 4 фактора и те са заложени в картата – политически условия, териториално устройство, местни функции, фискална децентрализация.

Проблем, който експертният екип регистрира, е събирането на данни от институциите по различни методологии. Затруднява се аргументирането на определена публична политика, правят се допускания върху данни, които не отразяват достатъчно добре цялостната картината. По думите на експертите, необходимо е да се събере и наложи единна база.

Друго предизвикателство е нуждата общинските бюджети да се представят пред обществеността по разбираем начин. Изработената Пътна карта предлага мерки, базирани на опита на европейски практики - бюджети за гражданите; популяризиране на практиката за гражданските инициативи и др.

Средствата за местни дейности да бъдат твърд процент от приходите по държавния бюджет за дадената година - така ще има справедливост и парите на данъкоплатците ще се разходват по регионите, в които живеят. Това заяви кметът на Сливен и член на българската делегация в Европейския комитет на регионите Стефан Радев и добави, че са необходими е още гъвкавост при харченето на средствата (повече за изказването: ТУК).

Участие в заключителната конференция взе и заместник-кметът по финанси на столицата Иван Василев, който сподели опита на София по разработването на конкретно предложение за прилагане на принципа на финансова децентрализация в районните администрации (повече за изказването: ТУК).

В панела, посветен на темата за бъдещи практически стъпки за прилагане на политическите съвети, се включи още Моника Куриан, старши политически съветник в СИГМА - Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD Sigma), и Яна Кирилова - експерт в Центъра за експертиза за добро управление (CEGG) към Съвета на Европа.

Прилагането на ефективна политика за финансово управление, която включва стратегии за генериране на приходи за общината, е критичен компонент за постигането на устойчиво местно развитие и предоставяне на качествени общински услуги. Въпреки, че всеки един от нас – кметовете, стриктно спазва закона и следва основните стъпки и ръководни принципи, които могат да помогнат в този процес, все още срещаме някои затруднения и те произтичат от неосъвременената правна рамка. Това каза д-р Мадлена Бояджиева, член съм на УС на НСОРБ и кмет на община Тетевен, която модерира панела в конференцията, посветен на финансовото управление и стратегии за генериране на приходи (повече за изказването: ТУК).

Докладът с политически препоръки, изготвен в рамките на проекта, се базира на нов подход, включващ запазване на сегашното разграничение между „собствени“ и „делегирани“ функции, както и свързаното с това разделение на източниците и методите на финансиране, но се изпробва изчисляване на целевите субсидии за делегирани функции по статистически методи. Това заяви експертът в Център за експертиза за добро управление (CEGG) към Съвета на Европа Виери Чериани пред участниците в заключителната конференция по проект "Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България".

Докладът включва и набор от предложения за комплексни реформи с акцент върху фискалните отношения между различните равнища на управление. Предвиден е нов подход за мониторинг на действителното предоставяне на обществени услуги. Заложената система се използва широко и в други европейски държави като Италия и Литва. За повишаване на собствените източници и споделените приходи, документът набелязва няколко акцента: реформиране на данъка върху недвижимите имоти, като данъчната основа се приведе в съответствие с пазарната стойност и се включат земеделските земи и горите; обмисляне на механизъм за възобновяване на подялбата на приходите от ДДФЛ; реформа при патентния данък за фирмите.

Отношение по темата в панелната дискусия взе директорът на дирекция „Финанси на общините“ в Министерство на финансите Жени Начева. Тя заяви, че стратегическите решения, необходими за реформата, зависят от политически разговори. Реализираните доклади и задълбочените анализи по проекта са обосновка за бъдещи такива.

На въпроса необходим ли е междуинституционален съвет, който да продължи работата по темата за фискална децентрализация, директорът в МФ заяви, че такъв не е необходим. Министерството и НСОРБ работят интензивно ежедневно и в тясно сътрудничество. Не можем да взимаме решения без съвместни консултации. Всяка година започваме работа през февруари и завършваме с приемането на бюджета, допълни Жени Начева. Тя постави акцент върху диспропорциите на регионално ниво и нуждата от балансиране при прилагането на финансовата децентрализация.

За да разберем децентрализацията, трябва да схванем сложната й вътрешнополитическа същност. Ние, представителите на местната власт, не очакваме държавата да ни изостави напълно, каза кметът на Чавдар Григор Даулов. Той също коментира  възможните дисбаланси след прилагането на реформата - има малки и отдалечени планински общини, които не са във фокуса на големите инвеститори и няма да усетят ползата от тези промени. Трябва да мислим глобално, все пак общините са 265, а финансовата автономност е механизмът, по който да остават средства от местните данъци, а общинските съвети да решават къде да се вложат на местно ниво. А пътят за справяне с дисбалансите е именно този - централна и местна власт, заедно с експерти и партньори, да работят заедно, заключи кметът (повече за изказването:ТУК).

Диспропорциите са преодолими, всички критики са валидни и в настоящия момент – и сега имаме дисбаланс и изравнителна субсидия. Когато се направи система, даваща импулс за генериране на икономически ресурс, ще има възможност за изравняване, каза Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ. Той даде пример с концесиите в страната и добави, че дивидентът за някои общини няма да направи други губещи. Стъпката, която ще донесе най-много приходи в местните бюджети е увеличението на данъчните оценки и внедряването на регулярното им автоматично обновяване.

Нашите действия не трябва да са ограничени, а насочени към бъдещето. Трябва да предвиждаме предизвикателствата отвъд хоризонта. Това е в основата на изследването, което направихме по темата за нуждите от обучения, каза Чезари Трутковски, експерт в Център за експертиза за добро управление (CEGG) към Съвета на Европа. Той взе участие в заключителния панел на събитието, посветен на темата за развитието на капацитета на служителите.

По негови думи, необходимо е да бъдат насочени усилия в обучение на избираемите общински длъжности. Конкуренцията на пазара на обучителни услуги е важен фактор за подобряването на професионалния  капацитет на администрацията, НСОРБ все още е основен фактор в тази сфера.

Нормална практика в Източна Европа е обучението на служителите да не е приоритет на кметовете. Изследванията по проекта сочат, че приоритет за българските местни власти е инфраструктурата и предоставянето на по-добра среда за гражданите.

Анализът препоръчва систематичен подход за повишаване на компетентността в местното самоуправление, който да гарантира безпристрастни критерии за определяне на нуждите от обучение и нормативни промени, които да регламентират задълженията на работодателите в тази насока.

Отношение по темата за нуждата от повишаване на капицитета на общинските служители взеха още Здравко Сечков - изпълнителен директор на Фондация за реформа в местното самоуправление, Павел Иванов - изпълнителен директор, Институт по публична администрация, Алиса Влашич - експерт към Съвета на Европа, и Маруся Цветкова - експерт в НСОРБ.