Актуално

Европейската комисия предлага бюджетът на ЕС за периода 2028-2034 г. да бъде 1,816 трилиона евро в „постоянни цени“. Сумата представлява 1,26 на сто от брутния национален доход на ЕС в сравнение с 1,1% за настоящия бюджет, който е 1,2 трилиона евро.

На 16 юли Европейската комисия представи своето предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода от 2028 до 2034 г. Финансовата рамка има за цел да осигури устойчив, амбициозен и динамичен инвестиционен бюджет, който да помогне на Европейския съюз да реагира адекватно на дългосрочни предизвикателства като сигурност, миграция, климатични промени, конкурентоспособност и енергийна устойчивост. Стремежът е за по-голяма гъвкавост за реакция при кризи, по-опростени и достъпни финансови инструменти, както и насочени инвестиции чрез сътрудничество с национални и регионални партньори.

При представянето председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен определи разчетите като "бюджет за нова ера".

Предложението включва нови източници на приходи и реформи в съществуващите механизми, които да облекчат натиска върху националните бюджети, като се предвижда генериране на 58,5 милиарда евро годишно. Новият дългосрочен бюджет ще обедини фондовете на ЕС, изпълнявани от държавите членки и регионите, в една съгласувана стратегия, в основата на която стои политиката на сближаване и селскостопанската политика. Тази стратегия ще се изпълнява чрез национални и регионални планове за партньорство, които са по-опростени и по-добре адаптирани, за да се увеличи максимално въздействието на всяко евро. Според ЕК наличието на един-единствен план за всяка държава членка, включващ всички мерки за подпомагане — независимо дали за работниците, земеделските стопани или рибарите, градовете или селските райони, регионите или националното ниво — гарантира много по-силно въздействие и много по-ефективно използване на европейското финансиране.

Плановете ще насърчат сближаването и ще намалят регионалните различия. В тях ще бъдат набелязани инвестиции и реформи за по-добро справяне с бъдещите предизвикателства пред държавите членки и нашите региони. Тези планове следва да бъдат разработени и изпълнени в тясно партньорство между Комисията, държавите членки, регионите, местните общности и всички други заинтересовани страни. 

Освен това ще има задължителна минимална сума за по-слабо развитите региони, както и гаранция, че те ще получат като цяло поне толкова финансиране, колкото в рамките на настоящия пакет за сближаване.

Националните и регионалните планове за партньорство ще съдържат допълнителни гаранции за спазване принципите на правовата държава и Хартата на основните права.

Прозрачността и скринингът на бенефициентите на бюджета на ЕС ще бъдат засилени. Информацията за получателите на средства от ЕС ще бъде публикувана в централизирана база данни.

МФР за периода 2028-2034 г. ще бъде структурирана около три функции, съответстващи на основните сектори на дейност на Съюза. Четвърта функция обхваща разходите за европейска публична администрация.

1. Икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство, просперитет и сигурност на селските райони и морското дело – 1,062 трилиона евро

Национални и регионални планове за партньорство – 865 милиарда евро (обединяващи 14 съществуващи фонда, включително земеделие и сближаване)

300 милиарда евро са определени за подкрепа на доходите на фермерите и развитието на селските и рибарските общности. Подпомагането на доходите на земеделските стопани и рибарите ще бъде обособено, включително мерки за опазване на околната среда, инвестиции в стопанствата, подпомагане на младите земеделски стопани и инструменти за управление на риска. Правилата за финансиране на селското стопанство и селските общности ще бъдат опростени, включително по отношение на плащанията, проверките и одитите.

За сближаване ще бъдат инвестирани 452 млрд. евро. Качествената заетост, уменията и социалното приобщаване ще се подкрепят в новите планове за партньорство във всички държави членки, региони и сектори. Те ще допринесат за насърчаване на равните възможности за всички, за подкрепа на силни мрежи за социална сигурност, за насърчаване на социалното приобщаване, справедливостта между поколенията и за борба с бедността. Ще се включат и досегашните „социалните“ разходи по ЕСФ в размер до 14 на сто от Многогодишната финансова рамка, които да финансират реформи и инвестиции за повишаване на уменията, борба с бедността, насърчаване на социалното приобщаване и насърчаване на селските райони.

За засилване на вътрешната сигурност, управление на миграцията и защита на границите ще бъдат отпуснати 34 млрд. евро. Това ще позволи по-бързи и ефективни реакции на държавите членки при извънредни ситуации, както и подобряване на правоприлагането и граничната защита.

2. Конкурентоспособност, просперитет и сигурност – 589 милиарда евро

ЕК предлага създаването на този Европейски фонд за конкурентоспособност – 450 милиарда евро, като ключов за бъдещите стратегически технологии. Той включва удвояване на средствата за програмата за наука и иновации „Хоризонт Европа“ до 175 млрд. евро. Ще бъдат увеличени петкратно инвестициите в цифровите технологии. Шест пъти скача финансирането на чистите технологии, биоикономиката и декарбонизирането. Като част от фонда за конкурентоспособност ЕК предлага 131 милиарда евро за инвестиции в отбрана  – пет пъти повече от предходната рамка – и за инвестиции в сигурност и космос. Комисията иска да умножи средствата на ЕС за цифрови технологии петкратно до 54,8 милиарда евро в следващия бюджет. Това е огромно увеличение в област, в която ЕС вече инвестира значителни средства за научни изследвания и иновации.

Механизмът за свързване на Европа ще разполага с бюджет от 81 млрд. евро, включително за военна мобилност.

Средствата за „Еразъм“ се увеличават с 50% и ще бъдат около 40 млрд. евро. С различни програми ще бъде подкрепено гражданското общество. Новата програма „Агора“ ще подкрепи свободата на медиите, ценностите, гражданските права, демокрацията и разнообразието с бюджет от 8,6 милиарда евро.

В това направление попадат и средствата за здравеопазване, програмата за единния пазар, изследвания и обучения в рамките на Евратом, правосъдие, извеждане от експлоатация на ядрени източници, и др.

3. Глобална Европа – 215 милиарда евро

Инструментът „Глобална Европа“ на стойност 200 милиарда евро ще увеличи максимално въздействието на място и ще подобри видимостта на външната дейност на ЕС в държавите партньори. Това ще позволи на бюджета на ЕС да увеличи подкрепата за страните кандидатки и да се подготви за тяхното присъединяване. Този инструмент ще разполага със специален резервен капацитет от 15 милиарда евро за реагиране на възникващи кризи и непредвидени нужди. Финансирането на външната дейност ще бъде опростено.

По отношение на подкрепата за Украйна е възможно да се мобилизират до 100 милиарда евро. Освен това, 3,4 милиарда евро ще бъдат отделени за общата външна политика и политика на сигурност – в подкрепа на мира, правата на човека и международното сътрудничество.

За да финансира своите приоритети и ЕС обслужва дълга  си по NextGenerationEU, и да се ограничават националните вноски в бюджета, ЕС предлага пет нови собствени ресурса: схема на ЕС за търговия с емисии, механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, собствен ресурс на база отпадъци от електрическо и електронно оборудване, собствен ресурс от акцизи върху тютюн и корпоративен ресурс от големи компании. Очакваните приходи от тези ресурси възлизат на приблизително 58,5 млрд. евро годишно.

Следващите стъпки включват решението относно бъдещия дългосрочен бюджет и приходната система на ЕС да бъде обсъдено от държавите членки в Съвета. Приемането на Регламента за МФР изисква единодушие след одобрението на Европейския парламент.

Първи коментари по проекта на Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. от Европейския комитет на регионите

Ката Тутьо, председател на Европейския комитет на регионите, разкритикува предложението за бюджет на Европейската комисия за периода 2028–2034 г. като прекалено централизиращо и пренебрегващо регионалните нужди. Тя твърди, че то отслабва политиката на сближаване, като премахва гаранциите за регионално финансиране, изключва регионите от управлението на средствата и опростява структурите по начин, който е от полза за Комисията, но оставя настрана местните власти. "Няма гаранции, че всички региони ще се възползват от инвестициите в областта на сближаването, няма законова разпоредба, която да определя участието на регионите в управлението на фондовете, няма желание от страна на Комисията да оценява и наблюдава въздействието на инвестициите на регионално и местно ниво”, каза тя. Тутьо призова Европейския парламент и държавите членки да преразгледат предложението, за да гарантират, че регионите и градовете остават жизненоважни партньори за постигане на целите на ЕС.

Сари Раутио, член на градския съвет на финландския Хямеенлина и докладчик на КР по бюджета на ЕС след 2027 г., изрази остра критика към предложението на ЕК, заявявайки, че то подкопава основните ценности на Европа, ориентирана към хората. Тя предупреди, че централизирането на управлението на бюджета чрез национални планове измества регионалните програми настрана и рискува да отреже гласовете на местните общности. Раутио подчерта, че миналият опит показва, че инвестициите на ЕС се провалят без местен и регионален принос. Признавайки необходимостта от нови приоритети, тя призова законодателите да защитят принципите на партньорство и субсидиарност, да поддържат стабилно финансиране за сближаване и развитие на селските райони и да отхвърлят опитите за противопоставяне на конкурентоспособността срещу сближаването.

/ЯД/ /ДК/ /СП/ /ИИ/