В периода 28-30 октомври 2024 г. делегация от осем български общини посети гръцката община Козани, сред тях кметовете на общините Димитровград и Опан - Иво Димов и Генчо Колев, председателите на общински съвети Раднево и Гълъбово - Илия Илиев и Светла Боянчева, заместник-кметовете на общините Нова Загора - Нина Генчева и Иванка Михова, Димитровград - Светослав Стойков, Раднево - Теменужка Сотирова, Гълъбово - Пламен Бараков, Опан - Дафинка Господинова, както и ръководни кадри и експерти от общините Перник, Кюстендил и Бобов дол.
Посещението имаше за цел изграждане на капацитет и обмяна на опит в сферата на прехода към въглеродна неутралност. Домакин на събитието бе кметът на община Козани - Йоанис Кокалиарис. Той представи пред участниците работата на общината в прехода от регион, разчитащ тежко на лигнитни въглища към такъв, използващ чиста енергия.
В началото на срещата кметът Кокалиарис подчерта, че се надява всички „да си тръгнем от тук по-обогатени с опит и с нови идеи за бъдещето на нашите общини“. В представянето си той посочи, че Козани е най-голямата община в района на Западна Македония и основен енергиен и комуникационен хъб. Преди предприемането на мерките за декарбонизация и отказа от лигнитни въглища, Козани произвежда около 2,2% от БВП на Гърция или близо 4 млрд. евро. Общината е осигурявала и около 75% от нуждите от електроенергия за цялата страна.
Към момента жителите е общината са 67 000 души със застаряващ профил, спрямо останалите региони в Гърция. Затварянето на въглищните централи оказва влияние върху всички икономически отрасли, като се наблюдава сериозен спад на инвестиционната дейност. Над 9 400 работници ще бъдат засегнати пряко, докато косвено броят ще бъде 35 000 или около 40% от населението.
Кметът Кокалиарис подчерта, че „преходът без предприемане на мерки рискува да доведе до продължителна безработица за цялото население на региона и ще засегне голяма част от самостоятелно заетите лица“ и допълни, че съществува реален риск изгражданите до скоро големи инфраструктурни проекти, както и уменията и производствения опит, да бъдат загубени.
„За нас нещата са прости, енергийният преход не е ЗА гражданите, той трябва да се осъществи С гражданите“, заключи кметът на Козани и постави на преден план ангажираността на локално ниво и предприемането на спешни мерки.
Директорът на Клъстера за биоикономика и околна среда на Западна Македония (Clube) Фалас Янис представи основни моменти от Договора за климатична неутралност на общината, подписан през 2023 г. като част от мисията на ЕС за климатично неутрални и интелигентни градове. Клъстерът е основен координатор по Договора, работи активно както за поддържането на енергийната общност в Козани, така и за набиране на финансиране, чрез участия в проекти и програми и други инициативи.
До момента Clube е осигурил бюджет в размер на 25,5 млн. евро за 2024 г. Изчислено е, че за да се изпълни договорът, ще са необходими 858 млн. евро, което ще доведе до 80,3% намаление на въглеродните емисии до 2030 г. Най-скъп е преходът в сферата на енергията с 77% от всички разходи, но и намаляване на емисиите с 61%. Следва го секторът транспорт и мобилност с 22% разходи и 18% намаляване на емисии.
Въпреки малкия си директен принос, г-н Янис сподели, че интелигентните решения и приложения в градска среда могат косвено да подкрепят голяма част от усилията за намаляване на въглеродния отпечатък.
Централен елемент на усилията им е „озеленяването на централно отопление“ и замяна на досегашният източник на гориво с ВЕИ до 2030 г. В сферата на генерирането на възобновяема енергия основен проект е изграждането на фотоволтаичен парк от 7 МВт. Идеята е да покрие нуждите на Козани в публичния сектор - обществени сгради и улично осветление.
Българските участници поставиха въпроса дали генерираната енергия ще е достатъчна за всички нужди, включително улично осветление, както и дали се планира изграждането на батерии за съхранение. От страна на домакините бе посочено, че цифрите показват нужда от 13,5 МВт за покриване и на уличното осветление, като с допълнителни дейности и проекти по замяна на осветителните тела с по-енергоефективни и подобряване на енергийна ефективност на сградите ще са нужни 10,5 МВт.
Подобно на българските общини, и в Гърция се поставя акцент върху енергийната ефективност на сградите, както и осигуряване на нискоемисионен обществен транспорт. Разработват се няколко пилотни проекта за транспорт на водород, като има вече изградена станция, но цените са още твърде високи за масово ползване. Съществуват и пилотни проучвания за използване на водород за централното отопление.
Управлението на отпадъците също заема важно място в договора за климатична неутралност. Общинското дружество DIADYMA е пример за едно най-големите междуобщински сътрудничества в страната. Понастоящем акционери в компанията са 13 общини от регион Западна Македония. Основната цел на компанията е проектиране, внедряване и експлоатация на регионалната интегрирана система за управление на отпадъците, с прилагането на устойчиви методи за управление. Дружеството Обслужва 255 000 жители и преработва 96 000 тона отпадък годишно, като има 10 местни звена и 1 централно съоръжение за управление на отпадъци. Компанията събира и сепарира 4 потока рециклируеми опаковъчни материали (хартия, пластмаса, метали и стъкло), като в цифрово изражение това са 18 000 тона опакови по данни от 2020 г.
През годините местното звено в Козани от площадка за претоварване се развива и днес има център за повторна употреба. Всеки може да остави или да вземе безплатно уреди, намиращи се в центъра. За да се облекчи процеса и разрасне мрежата, е изградена и онлайн платформа, като за всеки оставен или взет продукт се дават точки, които могат да се осребрят за дребни рекламни артикули на компанията или да се ползват като ваучери в някои магазини.
По отношение на централното съоръжение, първата площадката, стартирала работа през 2005 г., вече е затворена и работи само за производството на енергия от биогаз. Интересен проект е и използването на биоразградим отпадък за компост, които впоследствие се използва за възстановяване на почвите там, където е имало кариери. Качеството на компоста още не е достатъчно добро за използване в земеделието.
По отношение на центровете за преизползване, към момента функционират 6. Резултатите от дейността им показват, че над 41 000 предмета са намерили повторна употреба. Част от тези центрове са превърнати в центрове за ремонт.
Друг иновативен проект е за събирането на използвани мазнини и масла в домакинствата. 15 специални машини събират течностите, като към момента участват 1000 домакинства. Развита е система с онлайн платформа за събиране на точки, която е свързана и с тази в центровете за повторна употреба.
Общината работи с DIADYMА и по информационна къмпания за жителите с цел разделно събиране, включително в селските райони – от по-ползотворно управление на отпадъците, до по-ефективно напояване и използване на машини с ниски емисии.
Като част от плановете за намаляване на емисиите са предвидени и редица дейности за системата на централно отопление, както и за функционирането на водоснабдяването.
Общинското дружество DEYAK представи своята дейност. От 1985 г. то експлоатира, поддържа, изгражда и управлява водоснабдителната и канализационната мрежи в Козани, а от 1993 и системата за централно отопление.
Водоснабдяването в Козани се осъществява чрез 28 акведукта, които са административно разделени на 3 групи, захранващи се от различни извори, кладенци и сондажи. Общата дължина на външните водопроводни мрежи на общината е 330 000 м.
На въпроса на българката делегация за плановете на общинското ръководство в Козани за изграждане на батерии за съхраняване на енергия, произведена от ВЕИ, домакините отговориха, че цялата вода в общината идва от сондажи на дълбочина поне 250 метра, което изисква използването на сериозно количество енергия за изпомпването й. Предвид непрекъснатата нужда от енергия за изпомпване на водата от дълбоки сондажи, по-скоро ще има недостиг. Но дори в дни, когато има пренасищане с енергия, има възможност чрез хидросъоръжения тя да бъде съхранена и използвана при нужда.
Към момента съществуват 9 помпени станции, където се извършва и самата обработка на вода. Създаден е и функционира модерен център за дистанционно управление на мрежите както на ВиК, така и топлофикацията. Компанията използва и различни ГИС решения за наблюдения на течове и неизправности, в тази система са регистрирани водомерите на абонатите.
По отношение на централно отопление, сегашната мрежа захранва 5600 сгради. Входната температура на водата е 27 градуса, като след подгряване излиза при 70 градуса. Цикълът е затворен, като след използването й, водата се връща за производство на електрическа енергия.
Основна цел на компанията е да преминат поетапно към изцяло ВЕИ източници на енергия, като до 2030 година постигнат 40% от слънчева енергия. Предстои скорошно свързване на съществуващата мрежа за отопление с новите фотоволтаични инсталации.
В програмата бе предвиден и панел за представяне на дейността и структурата на НСОРБ. В тази връзка Иво Димов, заместник-председател на УС на НСОРБ и кмет на община Димитровград направи кратка презентация, като сподели за актуалните теми от дневния ред на общините в България – преминаване към нова основа при изчисляването на такса битови отпадъци през 2026 г., преговорите за бюджет 2025 г., както и за дългосрочната цел на Сдружението за повече децентрализация и споделяне на част от данъка на физическите лица и корпоративния данък с общините. В дискусионните части бяха засегнати и редица други теми от общ интерес за двете страни, включително териториалните планове за справедлив преход.
На въпросите на българската делегация по отношение на модела за ТБО, бе посочено, че към момента в Козани той се изчислява на базата площ. Считат, че това не е справедлив модел и се надяват да бъде променен в следващите години, като се премине към основа "плащаш, колкото изхвърляш".
Работната сесия през втория ден завърши с представяне и на проекта EcoZani, имащ за цел да предложи алтернативен подход за постигане на справедлив преход чрез овластяване на продуктивния социален капитал на града и запазване на неговата социално-културна идентичност, с цел борба с безработицата, емиграцията и недостатъчните умения, особено сред младите хора.
Проектът ще използва популярно местно годишно събитие (карнавал във Фаной) със силни връзки с местните общности, като средство и тестово поле за активиране на местните екосистеми. Целта е да се впрегнат и задържат таланти, докато събитието се превръща в първия карнавал с нулеви отпадъци, нулеви емисии, нулеви изключения.
В последния ден на събитието делегацията проведе и заключителна среща при кмета. Посочено бе желанието за продължаване и задълбочаване на сътрудничеството между участниците в различни сфери от общ интерес.
Събитието се организира от НСОРБ в изпълнение на програмата му за 2024 г. на Звено за контакт на Европейската градска инициатива, финансирана по Европейския фонд за регионално развитие.
/ЯД/
/ИИ/