Актуално

,,Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел."

-Дамян (Даме) Груев, 1906г.

Навършват се 120 години от Илинденско-Преображенската епопея – връхната точка в борбата на българите от Македония и Одринско по пътя им към свобода. Традиционно българските общини организират чествания за отдаване почит към подвига на загиналите герои, като тази година част от събитията са включени в Календара на Националната програма за отбелязване на 120-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

На 29 юли (събота) Община Гоце Делчев за поредна година проведе традиционния събор в село Попови ливади. Програмата започна със заупокойна молитва за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание и молебен за здраве. Писателят и член-кореспондент на БАН Иван Гранитски произнесе слово на паметника на Гоце Делчев, а след това бяха положени венци и цветя в знак на признателност и преклонение пред паметта на участниците във въстанието. Община Гоце Делчев бе подготвила богата музикална програма.

Официални гости на събитието бяха кметовете на Петрич – Димитър Бръчков, който е член на УС на НСОРБ, на Сандански – Атанас Стоянов и на Гърмен - Феим Иса, областният управител на Благоевградска област Мария Димова, директорът на Областна дирекция на МВР – Благоевград, командирът на поделение 26 400 гр. Благоевград, директорът на ЮЗДП –Благоевград, директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, ръководители на институции, представители на политически партии и много граждани.

Със зрелищна възстановка „Илинденски камбани“ в кв. „Вароша“ в община Благоевград започнаха честванията по повод 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание на 30 юли (неделя). Благоевградчани имаха възможност да видят исторически прочит на бойните действия, да чуят гърмежите на пушките и да се докоснат до храбростта на загиналите в борбата за освобождение на Пиринска Македония.

„С днешната възстановка се опитахме да направим жива картина на историческите събития от 1903 година. Над 40 участници от Благоевград, Кюстендил, София, с. Мирково и Велинград се включиха в историческата реконструкция – спектакъл“, каза директорът на Регионалния исторически музей Кирил Алексиев. След възстановката с музей на открито бяха представени автентични оръжия и униформи. Историческата реконструкция – спектакъл се организира от ВМРО БНД - Благоевград, НД „Традиция“ – РК Благоевград, РИМ и Община Благоевград.

Честванията на паметната дата в българската история продължиха на 1 август (вторник) от 21.00 часа, когато от паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ тръгна факелно шествие и бдение, свързани с Илинденско-Преображенското въстание и борбите за независимост на Пиринска Македония. Деца, младежи и възрастни почетоха себеотрицанието, смелостта и саможертвата на борците за свобода, отдали живота си във въстанието, избухнало преди 120 години.  Шествието водеха членове на Регионалния клон на национално дружество „Традиция“, а млади момичета ги следваха с българското знаме в ръце. Деца и възрастни преминаха по централната част на Благоевград, като се спряха пред паметниците на Пейо Яворов и Тодор Александров, пред паметника на Македоно-одринското опълчение, бюст-паметниците на Ичко Бойчев и на Ильо Войвода, които почетоха с цветя. Шествието завърши пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Факелното шествие е кулминацията на проявите, организирани от община Благоевград, културни институции в града и различни организации, свързани с отбелязване на събитието.

Непосредствено преди това от 17.30 часа в РИМ се откри изложба под надслов „За нея ние се боримъ, за нея ние мремъ“.

На 2 август панихида за загиналите отслужиха свещеници от Благоевград на Мемориала на Делчевия род в двора на храм „Въведение Богородично“ във възрожденския квартал „Вароша“. Представители на общинското ръководство и на Областната администрация, на различни политически сили и културни институции, както и граждани, положиха цветя на Мемориала. 

Мемориалът на Делчевия род е издигнат през 1987 г. в двора на храм „Въведение Богородично“, по данни на отдел „Справочна“ на БТА. Мемориалът е израз на признателност към рода на дееца на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, идеолог и организатор на Вътрешната македоно-одринската революционна организация (ВМОРО) Гоце Делчев. На 4 март 1990 г. в Мемориала на Делчевия род тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев - Никола Делчев, в знак на почит и признателност. Седемдесет години след смъртта на Никола Делчев неговите кости са пренесени от градските гробища, където той е бил погребан през март 1920 г. и положени в мемориала. Никола Делчев (1844-1920) е роден в годината, когато е построена църквата „Св. Въведение Богородица“, превърнала се в негов последен дом. 

Обществеността в Благоевград отдаде почит към загиналите в Илинднеско-Преображенското въстание с церемония по полагане на венци и цветя на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“. В церемонията участваха военни от Трето бригадно командване – Благоевград, както и представители на Национално дружество „Традиция“ – клон Благоевград и на Сдружение „14 пехотен Македонски полк“. 

От 1 август в пешеходната зона до Старата часовникова кула в центъра на община Хасково е разположена изложба, посветена на годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Граждани и гости могат да разгледат документални снимки и документи. Имената на македоно-одринските революционери от Хасково са изписани на едно от паната. Върху останалите са отпечатани фотографии на българските чети и воеводи. Всички те, обединени в изложбата „Хасково в спомените“, ще останат в центъра на града през август.

Пред паметника на Десети пехотен родопски полк венци на признателност към българските четници и комити на 2 август (сряда) поднесоха кметът на Община Хасково Станислав Дечев, председателят на Общински съвет Хасково Таня Захариева, областният управител Гинка Райчева, командирът на Военно формирование Хасково подп. Иван Бонев, заместник областният управител Митко Петров, заместник-кметът на Хасково Динко Тенев, общински съветници, представители на политически партии, патриотични организации и граждани. „Географски Хасково е далече от горящите въстанически полета и баири. Но хасковлии са част от смелите четнически отряди. Те се бият наравно със своите братя от Одринско и Македония и заедно с тях проливат свидна българска кръв върху изтерзаната ни земя, останала извън пределите на България. На тези юначни мъже историята вече е дала най-високата титла и ги е нарекла македоно-одринските революционери от Хасково“, каза в словото си кметът Станислав Дечев. Градоначалникът цитира имената на войводите Тане Николов, Никола Коев - Мамин Кольо, Петър Ангелов и на всички четници от Хасково, участвали в Мекодоно-одринското опълчение.

     

Община Кюстендил отбеляза паметната дата 2 август (сряда) с поклонение пред паметника на Тодор Александров и мемориалната плоча с имената на загиналите от региона в борбите за освобождението на Македония в местността „Сенокос“.  Венци и цветя положиха кметът Петър Паунов, председателят на Общински съвет Кюстендил Иван Андонов, областният управител Александър Пандурски, зам.-кметове, секретарят на общината Светослав Василев, народни представители, общински съветници, политически партии, граждани, граждански сдружения и организации.

По-късно през деня е предвиден празничен концерт с участието на Ансамбъл "Гоце Делчев" – София.

С решение на Общинския съвет от 1997 година 2 август, Илинден по стар стил, е обявен за официален празник на Кюстендил. Причината е, че градът и неговите жители имат съществен принос за освободителните борби в Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век. През района преминава един от тайните канали за пренос на оръжие, материали и чети. В къщата на баба Дона Ковачева е явката на ръководителите на ВМРО. След разгрома на въстанието Кюстендил посреща стотици хиляди бежанци от опожарените градове и села в Македония.

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в национално-освободителните борби и войните за България, в община Пловдив отбелязаха 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. В церемонията участваха военен духов оркестър, представително формирование от Гарнизон - Пловдив и комитет „Родолюбие". На честването присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, заместник областният управител Атанас Ташков, общински съветници, представители на политически партии, граждани. 

Отбелязване на 120 години от обявяването на Илинденско-Преображенското въстание се проведе пред паметната плоча на Никола Малашевски в община Дупница. Именно пред морената на един от най-близките съратници и сподвижник на Гоце Делчев, глави сведоха обшинско ръководство, читалища, граждани. Отслужи се заупокойна молитва за загиналите в борбата на македонските българи за освобождението, а доц.д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания към БАН припомни за драматичните събития от онези дни. Венци и цветя поднесоха кметът на общината инж.Методи Чимев, Общински съвет, Исторически музей-Дупница, ВМРО, читалища, граждани и деца. Част от тях се поклониха и пред паметната плоча на писателя Методи Димов, известен като един от най-големите застъпници на българската кауза в Македония и един от най-верните съратници на Ванче Михайлов. В програмата бяха предвидени кръгла маса на тема "Илинденско-Преображенското въстание 1903 г в българската история" в новата галерия с участието на изследователи по темата, както и прожекция на документалния филм "Българите и Македония" с режисьор Милена Гетова.

Националният възпоменателен събор в местността Петрова нива по повод 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ще е на 19 август. Съборът ще се проведе под почетния патронаж на държавния глава Румен Радев, а организатори са Община Малко Търново и Съюза на тракийските дружества в България. Предвидани са заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костница "Света Петка" в историческата местност, откриване на възпоменателното тържество пред паметник-мемориала и тържествената заря-проверка, след която ще започне празничен концерт на изпълнители от Странджа. 

През 1903 г. в местността Петрова нива се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на ВМРО. На него се изработва планът за въстаническите действия в района. По традиция в местността се провежда Национален възпоменателен събор, който води началото си от 1926 г., когато наследниците на преображенци правят първия възпоменателен събор. И до днес, за да почетат паметта на предците си, участниците организират туристически поход до историческата местност - "По стъпките на преображенци“. През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгресът, е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения. През 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена "Света Петка”. На Петрова нива има музейна експозиция, включваща снимки, оръжия и документи от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.

 

    

 

 

 

Кулминация на честванията се поставиха с тържествена заря-проверка пред паметника на Незнайния войн в София. Държавният глава Румен Радев и премиерът акад. Николай Денков участваха в церемонията на 2 август от 21:00 часа.  Присъстваха още председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Мария Габриел, духовници, министри, депутати, военни и др. 

2 август е символ. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за "демократска република", в която "българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение", не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея дава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности, каза в речта си премиерът.

"Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е "пълната политическа автономия на Македония и Одринско" с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на "вяра и народност". Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя", каза още акад. Денков. 

Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ. Това въстание се пренесе далеч във времето, защото резултатите от него надхвърлила далеч неговите непосредствени политически и военни цели - това каза президентът Румен Радев в словото си на церемонията по случай 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Преди това той прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини пред Паметника на Незнайния войн в София.

На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли по стар стил). Въстанието е за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя, съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието.

В продължение на три месеца въстаниците успешно се сражават с многобройна османска редовна армия, но с високата цена на няколко хиляди цивилни жертви - жени, деца и старци. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места.

Илинденско – Преображенското е най-масовото въстание на българите в Османската империя и един от най - драматичните и трагични моменти в историята ни. Макар да няма политическия успех на Априлското въстание, то привлича общественото мнение в Европа към смазването на българския етнос в останалите поробени български земи в Османската империя след Берлинския диктат от 1878г.