Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | България отбеляза 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

България отбеляза 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

07.09.2023
България отбеляза 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Честванията на празника тази година бяха под знака на наводнението по Южното Черноморие, което отне четири живота и нанесе огромни щети. Кметът на Царево Георги Лапчев благодари на всички общини, които проявиха съпричастност към пострадалите от бедствието и отмениха предвидените концертни програми.

Център на тържественото отбелязване на празника традиционно бе Пловдив. Пловдивския митрополит Николай отслужи тържествен молебен в Катедралния храм „Света Богородица“. Воинският ритуал в памет на героите от Съединението се проведе без тържествените илюминации в края на вечерната проверка. Тържествено слово по повод празника произнесе президентът Румен Радев.

Отдадена бе почит на Гаврил Кръстевич, главен управител на Източна Румелия със столица Пловдив от Освобождението през 1978 г. до Съединението на България през 1885 г. Венци и цветя бяха положени пред неговия  паметник, издигнат преди около две години в  двора на катедралния храм. С цветя бе обкичен и барелефъг на майор Райчо Петров на площад „Римски стадион”. Той е единствената жертва на 6 септември 1885 г., но и до днес в паметта на всеки пловдивчанин е закодиран споменът за „капитан Райчо”.

В Бургас бе отслужена заупокойна молитва в памет на всички герои, дали живота си в борбата за обединена България. Венци и цветя в знак на признателност поднесоха родолюбиви граждани, сред които и кметът Димитър Николов. Отслужен бе молебен за здраве и спасение за всички, които се борят с последствията от бедствието.

На площад „Независимост“ във Варна бе представена историческа възстановка на момента, в който княз Александър I Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението. Честванията започнаха с поднасянето на венци и цветя и военен ритуал пред паметника на падналите воини от Осми пехотен приморски полк в Сръбско-българската война. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, заедно със свещеници от епархията, отслужи заупокойна молитва. Всички присъстващи почетоха с едноминутно мълчание паметта на загиналите в Сръбско-българската война.

С военен ритуал и поднасяне на цветя пред паметника „Майка България“ във Велико Търново бяха чествани 138 години от Съединението. Тържественият строй беше приет от началника на Националния военен университет „Васил Левски“, след което се състоя ритуалът по тържественото издигане на националното знаме. Отслужен бе и бяха поднесени венци и цветя от граждани и представители на институции. 

Гражданите на Враца положиха венци и цветя пред паметника на загиналите във войните за национално обединение, познат като „Лъвчето“. Благодарствен молебен отслужи Врачанският митрополит Григорий и свещеници от епархията. 

В Исперих се състоя тържествена церемония пред паметника на Свети Георги. В знак на признателност към подвига на всички герои на Съединението бяха поднесени венци и цветя. Общината отмени планирания концерт. 

Камбанен звън събра стотици жители и гости на Казанлък се събраха в двора на храм „Свети Йоан Предтеча", за да отбележат празника. Храмът е мястото, където на 6 септември 1885 година казанлъчани научават новината за възстановената цялост на страната. 

Тържественото честване във Видин се състоя пред Паметника на Скърбящия воин, който увековечава подвига на падналите в братоубийствената Сръбско-българската война. Венци и цветя пред паметника поднесоха представители на местната администрация, на политически партии, обществени организации и граждани. 

Котел отбеляза Съединението с кратък ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Георги Раковски , след като бяха отменени планираните тържества, заради трагедията в община Царево. 

В Кърджали бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Освободителите в Градската градина. Отправени бяха съболезнования към близките на загиналите на българското Черноморие. 

Тържествената церемония в Кюстендил започна с издигане на националния трибагреник под звуците на българския химн в изпълнение на Общинския духов оркестър. Представители на местната власт поднесоха цветя и венци на паметника „Булаир“. В града беше отменена концертната програма.

Нова Загора отбеляза Съединението и отправи молитви за пострадалите в Югоизточна България. Концертната част беше отменена.  

Тържествен ритуал с участието на военнослужещи от Плевенския гарнизон се състоя в Плевен пред паметника на Четвърти пехотен плевенски полк в Градската градина. В памет на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. плевенски свещеници отслужиха панихида. С минута мълчание бе почетена паметта на загиналите за Съединението на България, а в знак на признателност към делото им пред паметника бяха поднесени венци и цветя.

    

На площада в Разград се събраха граждани, представители на държавната и местната власт, на културни и образователни институции. С едноминутно мълчание в началото на честването присъстващите почетоха паметта на жертвите от наводненията по Южното Черноморие. В знак на съпричастност към засегнатите от трагедията, Община Разград отмени и празничните изпълнения в програмата. 

С церемония и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война в Русе отбелязаха Съединението. В началото с минута мълчание бе почетена паметта на загиналите при наводненията по Черноморието. В чест на празника бе строен почетен караул, а Русенският митрополит Наум и свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите и благодарствен молебен.

Десетки жители на Свищов се събраха пред паметника на 33-ти Свищовски полк, за да отдадат почитта си към героите, подготвили и осъществили историческия акт на Съединението. С военен ритуал в честването на празника участва 55-и Инженерен полк – Белене. Венци и цветя в знак на признателност поднесоха от местната власт, културни институции, учебни заведения, неправителствени организации и граждани. Честването завърши с поклон и едноминутно мълчание.

В Силистра бяха поднесени цветя и венци пред паметната плоча в Дунавския парк, посветена на Добруджанската епопея, по случай 78 години от подписването на Крайовската спогодба за връщането на Южна Добруджа към България.

Премиерът акад. Николай Денков и министърът на отбраната Тодор Тагарев поднесоха венци и се включиха в честването пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг в София. В церемонията участваха кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на Общинския съвет Георги Георгиев и депутати.

Трявна отбеляза паметната дата с тържествена програма пред паметника на видния поет, публицист, фолклорист и политик Петко Славейков, чиято личност е свързана, както с възрожденския град, така и със Съединението на България. С указ на Княз Александър I през 1885 година Петко Славейков е назначен за член на Комисарството в Южна България и заедно с д-р Георги Странски и Йоаким Груев има за задача да ръководи бившата автономна област Източна Румелия до окончателното административно и юридическо сливане с Княжество България.

Община Сливен отмени планирания концерт в знак на съпричастност към близките на жертвите на наводненията. Годишнината бе отбелязана с военни почести, издигане на националния трибагреник и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци.

С тържествен военен ритуал и празнично шествие Ямбол отбеляза 138 години от Съединението. Честването започна на централния площад с изпълнения на градския Духов оркестър и издигане на националния флаг. В церемонията участваха военнослужещи от Ямболския гарнизон. Благодарствен молебен за деятелите на Съединението отслужи архиерейският наместник на Ямболска духовна околия. След това потегли шествие до Паметника на загиналите във войните за национално освобождение, където бяха поднесени венци и цветя. 

Кметовете на Берковица и на Челопеч - Димитранка Каменова кмет и инж. Алекси Кесяков, засадиха на 6 септември „Дървото на надеждата“.