Актуално

Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е лидер в дигитализацията на сложните процеси, свързани с дейността на всеки гражданин, фирма и администрация в сферата на строителството и инвестиционния процес. Въведената през последните години електронна система значително подобри ефективността, прозрачността и отчетността в управлението на специализираната общинска администрация. Цифровата трансформация промени фундаментално отношенията между общинската администрация, гражданите и представителите на бизнеса, създавайки основата за безопасна и надеждна система, която не само подобрява качеството на предоставяните административни услуги, но и облекчава достъпа чрез електронен портал и значително оптимизира сроковете.

Арх. Здравков, представата ни за строителство е свързана с дълго чакане, огромни чертежи и шкафове с папки. Понякога пътят от проекта до първата копка отнема години. Възможна ли е промяна?

През последните няколко години столичното Направление „Архитектура и градоустройство“ трансформира в електронни административните услуги много от дейностите в областта на устройството на територията и строителния сектор. В рамките на България това е пилотен проект, който обхваща онлайн подаването на заявления за разрешение за строеж, разрешение за поставяне, виза за проектиране /когато представлява копие от действащия устройствен план/, удостоверение за устройствен статут. Новите дигитални услуги позволяват изцяло електронно заявяване, проследяване за статуса на обработка на документа, както и електронно получаване на готовия резултат (за част от услугите, за които нормативната уредба го позволява в електронна среда).

Всеки, предприемал някакво строителство, знае, че една от най-мъчителните процедури е промяната в така наречения ПУП. Дори „срещането“ на данни от различни институции понякога е мисия невъзможна.

През 2022 г. бяха разработени и въведени 17 броя нови електронни услуги, свързани с разрешаване на устройствена процедура за изработване на подробен устройствен план (ПУП) и процедура за одобряване на ПУП от Главния архитект на Столична община. По този начин се поддържат в актуално състояние и публичните електронни регистри, като всеки административен акт е георефериран – отбелязано е местоположението на имота  или обхвата на разработката на карта. Картната основа на портала се надгради неколкократно с добавени слоеве, свързани с данни от Общия устройственплан, регулационни и застроителни планове, кадастрална карта, схеми и др. Базата данни на НАГ, достъпна за гражданите и бизнеса, към момента се състои от повече от 420 000 файла.

Всяко нововъведение обикновено претърпява крушение в готовността и желанието на служителите да работят по различен начин. Възможна ли е цялостна промяна, особено когато това е територията на най-големия град в страната?

Системата е задължителна за ползване от служителите на Направление „Архитектура и градоустройство“ и всички 24 районни администрации. Всички градоустройствени заповеди се генерират чрез системата и получават автоматични регистрационни номера. За всяко постъпило заявление се създава електронен съгласувателен лист, като по този начин всички прикачени документи по административното производство са достъпни от всички участници в процеса за едновременната им обработка според функциите и отговорностите на различните експерти, а това значително съкращава сроковете за обработка.

За редица сгради и инвестиционни намерения, особено когато става дума за културни ценности, сроковете и забавянето на процедурите все още е един от непреодолимите проблеми у нас. Дава ли новата система повече възможности в тази посока?

От началото на 2022 г. всички районни администрации започнаха да работят със системата, като задължително регистрират всички заявления и получават автоматичен номер на заповедта. Администраторите на системата от дирекция „Контрол и мониторинг“ - НАГ упражняват контрол, като следят срока за отразяване на издадените заповеди, заедно с графичните части към тях, извършват проверка относно заличените лични данни и публикуват информацията в публичния регистър.

Със заповед на кмета на Столична община е въведена в редовна експлоатация Единна информационна система за изготвяне на административни актове на Столична община /ЕИСИААСО/. Анализът на дирекция „Контрол и мониторинг“ към Направление „Архитектура и градоустройство“ показва значителната полза от въвеждането на системата. От стартирането на ЕИСИААСО на 01.03.2022 г. до 15.09.2023 г.,  98 % от издадените градоустройствени заповеди от НАГ и всички 24 районни администрации са публикувани в електронния регистър, а административните актове, издадени в законоустановения срок нарастват с 85 % спрямо предходната година.

Разбира се, че системата се прилага и за проекти, свързани с недвижими културни ценности. Но там проблемите са от друго естество и за да помогнем на държавата в решаването им, предприехме съответните действия. За териториите с концентрация на недвижими културни ценности и повишен инвеститорски интерес започнахме дейности по актуализацията им.

Първата територия, която разработихме, е т. нар. „Малки пет кьошета“ - уличните ансамбли в участъка между бул. “Патриарх Евтимий“, ул. “Г. С. Раковски“ и ул. “Граф Игнатиев“ и част от прилежащите квартали, разположени западно от ул. „Г. С. Раковски“. С разработката предлагаме обявяване на две сгради за недвижими културни ценности, деклариране на три сгради и връщане на статута на три сгради. От съществено значение е и разработването на режими за опазване за груповата недвижима културна ценност, каквито досега никога не е имало. Документацията е предадена в Националния институт за недвижимо културно наследство и се надяваме в скоро време да бъде одобрена със заповед на министъра на културата.

Другата подобна територия, която разработваме, е частта от „Зона Г-14“, заключена между бул. „Княгиня Мария Луиза“, бул. „Сливница“, ул. „Георги С. Раковски“ и бул. „Княз Александър Дондуков“. Работата по нея е във финална фаза и предстои внасянето ѝ за разглеждане в Националния институт за недвижимо културно наследство.

От март 2023 г. е възможно получаването и на извадка и/или заверено копие от регулационните планове, налични в архива на НАГ, чрез чатбота на НАГ.

За кого ползите от дигитализацията в строителството и инвестиционните проекти са по-осезаеми – за гражданите и бизнеса или за администрацията?

Преди въвеждане на системата липсата на възможност за електронно подаване на заявления за административни услуги водеше до проблеми:

От една страна за заявителите на услуги, които трябваше да отделят по-голям финансов, времеви и технически ресурс, за да окомплектоват на хартиен носител необходимите документи за подаване, които за някои услуги включват огромен брой документи със значителен обем. Самото подаване на документите се извършваше лично, на място, което образуваше огромни опашки в деловодството на администрацията. В случаите, когато се налага да бъдат изискани допълнителни документи, които не са били приложени при заявяването – процедурата се повтаря.

От друга страна са експертите на НАГ, за които обработката на голям брой и обемни документи, изцяло на хартиен носител, води до значително забавяне на обработката в законоустановени срок. Естественият резултат беше по-малък брой преписки, които могат да бъдат обработени от един специалист и много повече време. Преди въвеждането на електронния съгласувателен лист през 2022 г., всяка преписка трябваше да „обикаля“ физически всички експерти, участващи в процеса по съгласуване, последователно. Днес те вече работят паралелно.

Не на последно място – всеки, който има нужда от достъп до актуални данни от НАГ, може да получи необходимата му информация чрез електронните регистри.

Често претенциите към общините са свързани с повече прозрачност, откритост и достъпност. Може ли дигитализацията на процесите да убеди хората, че нищо не се прави на тъмно?

В годините до 2022 г. всички районни администрации имаха задължението да изпращат копия на издадените заповеди за разрешаване изработването на подробни устройствени планове и одобряването на ПУП на хартиен носител. След това целият този масив от документи НАГ дигитализираше и публикуваше в електронния регистър. Събирането на информацията беше сложен процес, съществуваха големи пропуски в предоставената информация, друга част от информацията се предоставяше в електронно нечетим вид, неподходящ за публикуване. Това налагаше въпреки наличието на регистър, гражданите да посещават на място архивите на всичките 24 районни администрации, за да се сдобият с нужната им информация.

Ясното разбиране за нуждата да се намали административната тежест, както за самите заявители, така и за служителите, обработващи административните преписки, беше силен мотив за въвеждане на електронната система. От чисто управленска гледна точка, тя е мощен инструмент за повишаване на контрола и проследимостта. Всичко това води до повече прозрачност на процесите и откритост в работата на администрацията, а това означава достъп на всеки гражданин до информация за актуалното състояние и движението на подадените заявления и издадените административни актове.

Арх. Здравко Здравков е председател на Постоянната комисия на НСОРБ по устройство на територията и недвижимото културно-историческо наследство.