Актуално

В курорта „Златни пясъци“ се провежда 26-та Национална среща на финансистите от общините. Във форума вземат участие над 400 представители от местните администрации в страната. Събитието се организира от „НСОРБ-Актив“ ЕООД. Първият делови ден се фокусира върху откритите въпроси по изпълнението на Бюджет`2024, в това число и напредъка по проектите от инвестиционната програма, финансирана със средства от държавния бюджет, и подготовката за бюджетната процедура за 2025 г.

Възнагражденията в общинската администрация остават приоритет в предстоящите обсъждания с министъра на финансите, подчерта при откриването кметът на Монтана и член на УС на НСОРБ Златко Живков. Той обърна внимание, че експертите по места са изключително пресирани от сроковете за изпълнение на инвестиционните дейности, предвид забавянето на оперативните програми и почти едновременното им стартиране с проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Твърде амбициозна, според Живков, е задачата общините да се справят с усвояването на целия капиталов ресурс, до който имат достъп до края на годината. Този проблем извежда на преден план проблема с повишаване на компетенциите на администрацията за разработване на проекти и осъществяване на контрол по ефективността и качеството на инвестициите. На този фон една от най-големите тежести за общините остава дофинансирането на делегираните от държавата дейности, подчерта Златко Живков. Неактуалността на разчетите по стандартите и липсата на ясна регламентация за тяхното формиране води до сериозни диспропорции в различните сфери, смята кметът на Монтана.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева обърна внимание, че огромният обем осигурен ресурс за общините сериозно повишава и изискванията към работата на администрациите и особено на финансовите и счетоводни отдели. Динамичните промени в обществото извеждат на дневен ред и високи изисквания към дигитализация на административните процеси, в това число и на финансите на общините, и изискват по-адекватни форми за привличане на гражданите при вземането на решения и упражняването на граждански контрол в публичната среда.

Съгласно ЗДБРБ за 2024 г., общините ще получат от държавата близо 11,8 млрд. лв., от които с инвестиционна цел над 3,8 млрд. лв. За сравнение, през 2023 г. разчетеният със ЗДБРБ ресурс за общински ангажименти, вкл. и по секторни политики, беше в размер на 7,8 млрд. лв. (от тях с инвест. цел – почти 0,9 млрд. лв.). Увеличението е с близо 4 млрд. лв. И това поставя общините в напълно нова инвестиционна среда, подчерта Силвия Георгиева.

Сред проблемите, които общините пренасят в новия мандат, остават обезпечаването на адекватни възнаграждения за изборните длъжности и кметските наместници. Финансовите корекции, налагани по изпълнявани от общините проекти, продължават да тежат върху бюджетите на общините. НСОРБ ще продължава да търси решение на проблема в процеса на преговори с министъра на финансите. Всеки разговор за повишаване на ресурса за общините започва с темата за преходните остатъци, обърна внимание на общинските финансисти изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Тя очерта и някои от приоритетните теми, пряко свързани с финансовото управление на общините през новия мандат. Паралелно с ефективното използване на европейски средства, общините трябва да формулират своите изисквания към новия екип на Европейския парламент и бъдещата ЕК.

Влизане на България в Еврозоната е свързано със сериозно пренастройване на общинските системи, в това число превалутиране на всички разплащания, данъци, такси и цялостно преразглеждане на местните правни актове, обърна внимание изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

В първата пленарна сесия на 26-та Национална среща на финансистите от общините взе участие Жени Начева, директор дирекция „Финанси на общините“ в Министерство на финансите.

Следващия месец предстои да започне работата по стратегическите въпроси, свързани с подготовката на бюджета за 2025 г. На експертите – и от общините и от централната администрация, предстои да подготвят данните и анализите, които ще бъдат база за политическия дебат за парите на държавата. Именно това е моментът да бъдат изведени важните приоритети и посочени убедителните аргументи както за формиране на политиката по доходите в администрациите, така и за механизмите за финансиране на делегираните от държавата дейности, за данъчните политики, подчерта Жени Начева.

Тя оцени високо досегашната работа на екипа на НСОРБ в работните групи за подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната. Постепенно работата по тази проблематика трябва да обхване всички нива на управление, за да бъде осъществена добра комуникация с гражданите и да бъдат създадени необходимите условия за плавен преход към единната европейска валута. На местно ниво подготвителните дейности ще обхванат всички приходи и разходи на общините, информационните системи, материалните активи, предупреди тя и увери в готовността на Министерството на финансите за подкрепа на всеки етап от прехода към еврозоната.

Директорът на дирекция „Финанси на общините“ в МФ обърна внимание на финансистите в местните администрации да направят прецизна оценка на местните данъци и такси, която да позволи на ръководствата да изберат правилен подход за гарантиране на приходите на общината – дали с промяна на данъчните оценки или с търсене на възможности за разширяване на приходната база. МФ счита, че има потенциал за подобряване на събираемостта по места. Въпреки всичко, финансовото ведомство ще подкрепи предложенията на общините и ще съдейства за подготовката на мотиви към предложенията, които ще бъдат внесени за разглеждане.

 Преминаването към новата база за изчисляване на ТБО не е прищявка на МФ, а дълго отлаган процес, припомни Начева. Европейската санкционна процедура срещу страната ни ускори мудното темпо, с което досега се е работило по въпроса. Жени Начева припомни, че България остава единствената страна в ЕС, която все още не прилага правилото „замърсителят плаща“ при управлението на отпадъците. От страна на МФ са спазени  сроковете за подготовка на Наредбата за методите на изчисляване и за формиране на план-сметката. Експертите от финансовото ведомство остават в готовност да съдействат на общините в правилното разчитане на изискванията. В подготовката на подзаконовите нормативни актове експертите са се ръководили от логиката да създадат система, която да позволи обоснованото дефиниране на разходите отдолу нагоре, вземайки предвид реалната цена за осъществяване на всяка стъпка от процеса. Този подход, базиран на реални и обективни данни, ще даде възможност на финансистите в общините да подберат най-подходящия метод за изчисляване на ТБО и ще ги подпомогне в перспектива при подготовката на бюджетните прогнози и разчети. Тя призова общините да не изчакват последните месеци от изтичането на срока за прилагане на законовите разпоредби, за да имат възможност експериментално да приложат различните възможни модели, да идентифицират своевременно проблемите и да имат време за корекции и вземане на правилно решение.

За още един тип пренастройване в работата на финансистите на общините предупреди директорът в МФ Жени Начева: тенденцията, която е възприета по отношение на социални и всякакви други подпомагащи програми, е всички плащания в бъдеще да бъдат обвързани с доходите на лицата и домакинствата. Този принцип не само налага дефиниции като „енергийна бедност“, „водна бедност“ и др., но и изисква общините да имат реална динамично поддържана база данни за статуса на гражданите. Липсата на такава изходна информация за условията, в които живеят домакинствата, броя на лицата в едно домакинство, техните доходи и специфични потребности, все повече ще затрудняват администрациите в диференцирането на получателите на публична подкрепа. В този контекст и при преминаването към нов модел на ТБО, първата стъпка е създаването на достатъчно разгърната и точна база от данни за всички елементи на процесите.

Директорът на дирекция „Финанси на общините“ в МФ сподели и някои препоръки с общинските финансисти, участващи в Националния форум край Варна. Според експертите във финансовото ведомство, има сериозно разминаваме между етапите на планиране и изпълнение на бюджетите на общините. Индикация за това са преходните остатъци, които се разглеждат като резултат на недобро планиране и оценка на реалните потребности. Милиардите за инвестиции в общините тази година показват, че общините заемат едно от първите места по финансиране на разпоредителите със средства от държавния бюджет. Именно затова и неточностите в разчетите и резултатите от изпълнението на бюджета при тях води до съществени изкривявания на национално ниво. На пръстите на едната ръка се броят общините, при които в процеса на планиране на бюджетните разходи и изпълнението, прогнозата се доближава до реалността, предупреди Жени Начева. Тя обърна внимание, че има сериозна необходимост от разширяване на капацитета на експертите в сферата на финансите по места и апелира за по-сериозно отношение при изготвяне на бюджетните прогнози и планиране на приходите и разходите. Министерството на финансите ще продължи да съдейства активно на НСОРБ при организирането и провеждането на специализираните обучения и форуми за експерти от общините, увери Жени Начева.

Във връзка с коментираната по-рано на форума тема за необходимостта от увеличаване на източниците за местни приходи, директорът на дирекция „Финанси на общините“ предупреди, че освен намиране на законови пътища за разширяване на приходната база, държавата все повече ще изисква яснота по въпроса какво повече общините ще направят за местната общност с тези допълнителни средства. Финансовото ведомство ще бъде последователно в политиката си за повече прозрачност и строг контрол къде се насочват тези допълнителни средства и какъв ефект имат за подобряване на качеството на живот, предупреди Жени Начева. „Когато водим разговорите за повече средства, трябва да имате отговорите на тези въпроси“, обърна внимание тя и подчерта, че разговорът за приходната част на общинските бюджети трябва да бъде воден паралелно с този за единни стандарти по отношение на разходите.

Анализ на МФ за ефекта от разходването на публични средства на общинско ниво в сферата на здравеопазването показва доста тревожни резултати, подчерта Жени Начева. Еднакъв размер средства водят до постигане на различни резултати в различни общини, сочат данните. МФ ще разширява  базата на тези секторни анализи и ще настоява оценката на ефекта да е обвързана с преговорите за абсолютните стойности при преговорите за повече средства за общините.

Начева информира общинските финансисти за въведения съвместно от МФ и Сметната палата отчет на тримесечие. Той дава възможност за наблюдение на отклоняването на средства от делегираните държавни дейности за съфинансиране на местни дейности. Тази опция е допустима в крайни случаи и не бива да се използва дългосрочно, предупреди директорът на дирекция „Финанси на общините“ и напомни, че заемообразно използваните средства трябва да бъдат възстановявани в предвидените срокове. Засега МФ наблюдава недобри практики по места. Новият отчет има за цел да ги констатира и да се вземат решения. При осъществени прехвърляния на средства от държавно делегирани в местни дейности, ще бъде изпращана информация до съответните общини за предприемане на коригиращи действия.

Начева обърна внимание, че по отношение на инвестиционните разходи, предвидени в Приложение 3 на ЗДБРБ, смисълът на тяхното предвиждане е те да надграждат, а не да дублират или заменят европейския финансов ресурс по линия на оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост. Тя призова общините прецизно да планират инвестициите, така че да могат да използват оптимално еврофинансирането и да залагат инвестиции с държавни средства в области, които не са приоритет за еврофондовете. Според МФ, наблюдава се тенденция общини да се отказват от еврофинансиране и да внасят проектите по националната програма заради облекчения ред за отчитане и контрол. Това поставя под риск усвояването на средствата по оперативните програми, каза Начева.

В хода на дискусията изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева припомни, че подобен преглед на внесените проекти се прави на всеки етап от изпълнението на националната програма, но в същото време не може общините да носят вина за забавянето на инвестиционните мерки в оперативните програми. Към момента, освен Програмата за развитие на селските райони, липсва друг инвестиционен ресурс за базова инфраструктура в останалите европрограми, подчерта тя.

„Засега европейските средства са само хипотеза. Все още финансираме базова инфраструктура. Трябва да се мисли защо проектите на общините за пътища, улици или ВиК се насочват към националната програма. Защото мерките просто все още ги няма“, подчерта Георгиева. Тя допълни и че централните администрации не договарят проекти по ПВУ или темповете, с които това се прави, са изключително мудни. „Това забавяне скъсява периода на изпълнение на проектите и застрашава качеството. Затова се използва ресурсът на националната програма“, обърна внимание Георгиева.

Министерството на финансите вече отчита слабост в работата на отделните министерства, които управляват средствата по ПВУ, и на отделни Управляващи органи. МФ е изготвило писмо до тях за предприемане на мерки.

Активно се работи и по създаване на единна дигитална среда за мониторинг, контрол и отчитане на проектите, финансирани със средства от държавния бюджет. Системите на общините и МФ ще бъдат съвместими, така че изпълнението на всеки етап от проектите да бъде наблюдавано при пълна прозрачност за извършваните разходи и реализирани дейности. Според МФ, този подход ще даде и ясна представа за вземането на подходящи решения по отношение на националната програма.

Жени Начева обърна внимание, че по отношение на изпълнението на проекти, финансирани по реда на ЗДБРБ, системата ИСУН изпълнява функции, свързани с прозрачността при управлението на публични средства. Изискванията към информацията, която общините трябва да публикуват там, е насочена към информиране на обществеността за хода на изпълнение на инвестиционните проекти и напредъка на бенефициентите. Самите процеси на сключване на споразумения, отчитане, финансиране и контрол се осъществяват от МРРБ и МФ по установения досега ред. Работи се за създаване на единна система, която ще позволи подаването на информация от бенефициентите да става еднократно, по параметри, които ще дават възможност на различните институции за осъществяват своите функции по наблюдение и контрол.