Актуално

На 5 и 6 юли в Брюксел се проведе 156-та сесия на Европейския комитет на регионите (КР). Българската делегация бе представлявана от кметовете на Габрово – Таня Христова, на Монтана – Златко Живков, на Правец – Румен Гунински, на Гоце Делчев – Владимир Москов, на Раковски – Павел Гуджеров, на Белица – Радослав Ревански, на Ловеч – Корнелия Маринова, на Джебел – Неджми Али, на Сливница – Васко Стоилков и общинският съветник от СОС Малина Едрева.

Основни теми в дискусията бяха ролята на местните власти в защита на демокрацията, промените в законодателството за градските отпадъчни води и качеството на атмосферния въздух, Многогодишната финансова рамка, политиката на разширяване на ЕС, взаимоотношенията ЕС-САЩ и промишленият план на Зеления пакт.

Защита на демокрацията

Членовете на КР, Европейската комисия (ЕК) и Европейският парламент (ЕП) се обединиха около идеята за единно противопоставяне на дезинформацията. Местните и регионални власти подчертаха, че подобни процеси застрашават постиженията на демокрацията и на самото информационно общество. Те призоваха за увеличаване на финансирането за защита на демокрацията.

Пандемията от COVID-19, войната на Русия срещу Украйна, посрещането на бежанци или дори последиците от климатичните промени са само някои от благодатните теми, които напоследък служат за манипулиране на европейското информационно пространство. Участниците в дебата отбелязаха, че чуждестранната намеса, дезинформацията и атаките срещу демокрацията вероятно ще станат по-чести и сложни в навечерието на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Установяване на канали за сътрудничество, инвестиране в образованието за медийна грамотност и гарантиране на свободата на медиите бяха подчертани като ключови основи за по-здравословно демократично пространство.

Заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова подчерта, че Кодексът за борба с дезинформацията и Законът за цифровите услуги са крайъгълен камък в усилията за ефективен отговор на това предизвикателство. Тя подчерта, че е нужно ангажирането на всички заинтересовани страни. „Действията на регионално и местно ниво играят много важна роля, особено за медийната грамотност и повишаването на обществената осведоменост като ключови инструменти за противодействие и ограничаване на въздействието на дезинформацията“, подчерта тя.

Рафаел Глюксман, член на ЕП и председател на специалната комисия по въпросите на чуждестранната намеса във всички демократични процеси в ЕС, сподели, че в продължение на повече от десетилетие страните в ЕС са мишена на многобройни атаки, главно от Русия и Китай, имащи за цел да се подкопае доверието в институции и да се дестабилизира демокрацията. Глюксман насърчи обединения отговор на тези заплахи и включването на местните и регионалните политически представители в стратегиите и изпълнението на мерките в борба с дезинформацията. „В областта на киберсигурността, инфраструктурата, образованието и други местните и регионални власти имат огромна роля. Заедно, всеки в своята сфера на отговорност, нека се мобилизираме, за да защитим нашия най-ценен общ актив, демокрацията“, заключи той.  

В становището на КР по темата се предлагат възможни инициативи на местно и регионално ниво за противодействие на дезинформацията, като се призовава за увеличаване на наличното финансиране в цяла Европа, допълнено от засилено сътрудничество с организации на гражданското общество, местни медии, изследователски центрове, отделни журналисти и граждани.

Становището призовава за създаване на пилотен модел за системен отговор на дезинформационни кампании, особено в най-уязвимите региони, области и общини.

Многогодишна финансова рамка

На 20 юни ЕК представи средносрочния преглед на Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. на ЕС. Еврокомисарят по бюджета и администрацията Йоханес Хан посочи, че в предложението е отразен призивът на КР за допълнителни собствени ресурси през 2023 г., които са необходими за доброто финансово управление на бюджета на ЕС.

Членовете на КР приветстваха предложението за увеличен бюджет на ЕС за справяне с въздействието на кризите, но с по-силен акцент върху нарастващите различия. Няма различия в позициите по отношение увеличената финансова подкрепа за възстановяване на Украйна. Местните и регионални лидери изразиха голямата си благодарност за признаването на значението на децентрализацията и местното развитие в процеса на възстановяване в Украйна.

Членовете на КР подкрепят амбицията, изложена в средносрочния преглед на МФР, за инвестиране в критични сектори като цифрови, чисти и биотехнологии. Те обаче са загрижени, че предложената платформа за стратегически технологии за Европа (STEP) може да доведе до централизирано управление на фондовете на ЕС, може да подкопае социалното, икономическото и териториалното сближаване и да противоречи на многостепенното управление и принципите на партньорство на политиката на сближаване.

Председателят на Комисията на КР за политиката на териториално сближаване и бюджета на ЕС (COTER) и кмет на Клуж-Напока, Емил Бок, каза: „Политиката на сближаване е решението, а не причината за нашите проблеми с бедността и дълбоката регионалните различия в Европейския съюз. Ние, местните и регионалните власти, имаме проекти за сближаване във всяко кътче на Европейския съюз, за да постигнем целите на политиката за сближаване. Имаме нужда от повече пари, повече пари, разпределени директно на градовете и регионите, и по-малко бюрокрация на място в процеса на усвояване на европейските фондове.“

Преразглеждане на законодателство за градските отпадни води и чистота на атмосферния въздух

В дебат с комисар Виргиниус Синкявичюс регионите и градовете на ЕС подчертаха решаващата си роля в прилагането на закони, политики и програми, свързани с намаляване на замърсяването. Те напомнят, че регионите и градовете се нуждаят от подкрепа, за да постигнат поставените цели. Виргиниус Синкевичюс изтъкна, че новите стандарти за качество на въздуха, предложени от Европейската комисия, са „амбициозни, но също така постижими до 2030 г.“. Той подчерта, че преразглеждането на директивата за пречистване на градските отпадъчни води идва в решаващ момент, когато Европа е изправена пред водна криза с течения, наводнения и замърсяване на водата.

Рафал Тшасковски, председател на Комисията по околна среда, изменение на климата и енергия (ENVE) на КР и кмет на Варшава, каза: „Градовете и регионите са в челните редици на справянето със замърсяването и предизвикателствата, свързани с околната среда, тъй като те носят пряка отговорност за управлението на водните ресурси и съоръженията за пречистване на отпадъчни води, както и възможността за прилагане на стратегии за подобряване на качеството на въздуха Въпреки това, ефективното изпълнение на амбицията за нулево замърсяване се нуждае от подходящи ресурси, техническа подкрепа и финансиране. Още веднъж апелирам за отпускане на директни средства на местните и регионалните власти."

Докато КР подкрепя пределните стойности за качеството на въздуха, предложени от ЕК за 2030 г., той настоява за пълно и обвързващо привеждане в съответствие с научнообоснованите Насоки за качеството на въздуха на Световната здравна организация (СЗО) до 2035 г., така че да се защити здравето на гражданите и да се допринесе за постигането на целта за нулево замърсяване за 2050 г. В становището се изразява съжаление за липсата на конкретно целево финансиране от ЕС, като се посочва, че градовете и регионите ще се нуждаят както от финансова, така и от техническа подкрепа за подобряване на стандартите за качество на въздуха.

Разширяване на ЕС

Кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов защити българската позиция по отношение политиката на разширяване на ЕС и взаимоотношенията на България и Република Северна Македония. Той подчерта, че националната позиция на България е ясна и е част от европейския компромис, постигнат през юли миналата година. Кметът на Гоце Делчев посочи: „Имаме много ясна основа на нашите отношения и тя е в този „европейски компромис“, като допълни, че сега е ход на Република Северна Македония (РСМ), която следва да стартира процеса по промени в Конституцията си, което е в основата на европейския компромис, както и да бъде осигурена необходимата защита на гражданските права на хората с българско самосъзнание. 

Еврокомисарят Оливер Вархейи посочи, че по отношение на РСМ най-сложната част от дебата е преодоляна и вече има рамка, по която да се работи. Всички стъпки, които са необходими да бъдат предприети са налице. Той препоръча да не се водят дебати, а да се работи по постигането им.

Приети бяха и становища по Пакет за суровините от критично значение, Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, реформа на структурата на пазара на електроенергия в ЕС. Основните послания са за приобщаващ цифров и зелен преход на европейската индустрия като ключов фактор за изпълнение на амбициите на ЕС за сближаване и климат. Политиката на ЕС за намаляване на зависимостта от вноса на критични суровини и увеличаване на производството по технологии с нулеви емисии има огромно въздействие върху регионите и градовете. Специфичните предизвикателства на регионалните и местните икономики и общности трябва да бъдат взети под внимание, за да се засили конкурентоспособността и производителността на Европа и в същото време да се избегнат нарастващите териториални различия.

Целите на ЕС в областта на климата ще изискват почти напълно декарбонизирана електроенергийна система до 2035 г. Регионите и градовете призовават съзаконодателите да се споразумеят за амбициозен дизайн на пазара на електроенергия в ЕС. КР посочва, че енергийният преход изисква гъвкави, децентрализирани решения, които трябва да бъдат подкрепени от местните и регионалните власти.

Делегатите проведоха и обсъждане относно промените в Правилника за дейността на КР, като бе потвърдена втората стъпка от мандата на ad hoc комисията.

Представен бе и Проект „Y FACTOR“ (Младежки фактор), както и се проведе церемония по връчване на наградата „Предприемчив европейски регион“.