Законодателните предложения по новия план за възстановяване на ЕС NextGeneration EU

29.05.2020

202

На 28 май, само един ден след представянето на новия мащабен план за възстановяването на Европа NextGeneration EU (ЕС Ново поколение), Европейската комисия анонсира и законодателните си предложения свързани с него https://ec.europa.eu/info/publications/mff-2021-2027-sectoral-acts_en.

Законодателният пакет включва три групи предложения: изменения в регламенти от настоящия програмен период 2014-2020 г.; изменения в проектите на регламентите по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 - 2027 г., анонсирани от Комисията през 2018 година и ново законодателство.

Измененията, касаещи настоящия програмен период 2014-2020 г. са в два регламента за Общоприложимите разпоредби (1303/2013) и за Фонда за Европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) (223/2014).

Измененията за следващия програмен период 2021-2027 са в 4 регламента- Общия регламент, регламента за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), регламента за Европейския социален фонд+ (ЕСФ) и регламента по Фонда за справедлив преход (ФСП).

Новото законодателство включва проекти на регламенти за създаването на: Заемен инструмент в публичния сектор по Механизма за справедлив преход, Инструмент за техническа помощ,  нова Здравна програма - EU4Health и Механизъм/инструмент за възстановяване и устойчивост.

По-важните изменения в настоящите регламентите:

  1. Допълнително финансиране за 2020 г. – от бюджета за 2014-2020 г. (5 млрд. евро), за 2021 г. (42.4 млрд. евро) и през 2022 г. (10.8 млрд. евро) от Европейския инструмент за възстановяване;

2.Допълнителното финансиране ще се разпределя между държавите-членки на база просперитета им и степента, в която кризата е оказала влияние върху икономиките и обществата им, чрез последващо решение на Комисията. То ще бъде насочено към ЕФРР и към ЕСФ за подкрепа на дейности за възстановяване от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 в най-силно засегнатите региони. Допълнителните ресурси по ЕФРР следва да се използват предимно за подпомагане на здравния сектор и за предоставяне на подкрепа под формата на оборотни средства или инвестиционна подкрепа за МСП. По ЕСФ допълнителните ресурси ще могат да се използват за подпомагане на заетостта, включително чрез схеми за краткосрочна заетост и подкрепа за самостоятелно заети лица, създаване на работни места за уязвими групи, подкрепа за мерки за заетост на младите хора, подобряване на достъпа до социални услуги от общ интерес, включително за деца. Средствата ще могат да се използват и за техническа помощ, както и за увеличаване на бюджета на програмите, финансирани от ФЕПНЛ. Допълнителните средства няма да бъдат разпределяни по категории региони. При разпределянето на допълнителните средства, държавите-членки ще следва да спазват принципна на партньорство, т.е. да се консултират с местните и регионалните власти, представителите на гражданското общество и пр.

3.Действието на оперативните програми от сегашния програмен период, които ще се възползват от допълнителните средства, ще бъде удължено до 31 декември 2022 г.;

4.Създава се нова тематична цел „Насърчаване на възстановяването от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и подготовка на зеленото, дигиталното и устойчивото възстановяване на икономиката”. 25% от допълнителните ресурси ще следва да се насочат към реализацията й. Единственото предназначение на новата цел ще е за програмиране и управление на допълнителните средства. Приоритетите, идентифицирани в специфичните препоръки по държави през 2020 г. трябва да бъдат взети предвид при програмирането на допълнителните средства. Допълнителните средства може да са в отделни приоритетни оси в рамките на съществуващи оперативни програми съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ и ФЕПНЛ или в нова оперативна програма;

5.Финансовите условия за допълнителното финансиране (след решение на Комисията за изменение на съответната оперативна програма ползваща се от допълнителното финансиране или одобряването на нова такава):

  • Възможно 100% съфинансиране от ЕС на приоритетите/програмите, финансирани от допълнителните ресурси;
  • Първоначално предварително финансиране от 50% от размера на допълнителните средства за 2020 г.;
  • Бюджетните ангажименти, свързани с допълнителните ресурси, ще бъдат освобождавани в съответствие с правилата, приложими за приключването на програмите (т.е. през 2025 г.).

6.Към допълнителните ресурси няма да се прилагат изискванията за тематична концентрация, предварителни условия, резерв и рамка за изпълнение. Няма да се прилагат дерогациите, касаещи допустимостта на операциите, свързани с COVID-19, от 1 февруари 2020 г., както и възможността за финансиране на приключени операции.  

По-важните изменения в проектите на регламентите за периода 2021-2027:

I.Проект на Общ регламент:

1.Прехвърляне на средства: Настоящата разпоредба указваща, че държавите-членки могат да поискат прехвърляне на до 5% от финансовите средства по програма от всеки от фондовете (ЕФРР, ЕСФ+ и КФ) към всеки друг фонд на споделено управление, се разширява. Държавите-членки ще могат да поискат в Споразумението за партньорство или в искане за изменение на програма:

  • прехвърляне на до 5% от първоначалното национално разпределение на всеки фонд към всеки друг инструмент на пряко или споделено управление;
  • прехвърляне на до 5% от първоначалното национално разпределение на всеки фонд към друг фонд или инструмент;
  • допълнително прехвърляне на до 5% от първоначалното национално разпределение от всеки фонд между ЕФРР, ЕСФ + и КФ по цел „Инвестиции за растеж и заетост“.

2.Право на ЕК да приема изпълнителни актове въвеждащи временни мерки за ползването на фондовете при изключителни и необичайни обстоятелства: 

След решение на Съвета за наличие на необичайно събитие извън контрола на една или повече държави-членки, което има голямо влияние върху публичните финанси или води до сериозен икономически спад за Еврозоната или Съюза като цяло, Комисията ще може да:

  • Повиши размера на междинните плащания с 10%;
  • Разрешава на Управляващите органи да финансират приключени операции (проекти);
  • Въвежда допустимост на операции/разходи със задна дата;
  • Увеличава сроковете за предоставяне на документи и данни.

3.Намаляване на прага за фазиране на проекти между два програмни периода от 10 млн. евро на 5 млн. евро.

II.Проект на регламент за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ):

1.Изменения на специфични цели и създаване на нова специфична цел:

  • В обхвата на третата специфична цел (от общо 21) в рамките на ЦП 1 (По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход), се добавя създаването на работни места;
  • Втората специфична цел в рамките на ЦП 4 (По-социална Европа - реализиране на Европейския стълб на социалните права), се променя за осигуряване на подкрепа за дистанционно и онлайн образование и обучение;
  • В обхвата на четвъртата специфична цел в рамките на ЦП 4 се добавя устойчивост на здравните системи;
  • Създава се нова специфична цел в рамките на ЦП 4, отнасяща се до културата и туризма.

2.Разширява се обхвата на подкрепа с критични доставки, необходими за укрепване устойчивостта на здравните системи и на тази при бедствия;

3.Допуска се подкрепа за предприятия в затруднено положение, когато са установени временни мерки в областта на държавните помощи, в отговор на специфични обстоятелства;

4.Допуска се въвеждането на временни мерки, позволяващи целево разширяване на обхвата на ЕФРР, като предоставяне на работен капитал за МСП по формата на грантове и дерогация от изискванията за тематична концентрация и минимален размер на средствата за устойчиво градско развитие (могат да се намалят), в случай на изключителни и необичайни обстоятелства в контекста на Пакта за стабилност и растеж.

 III.Проект на регламент за Европейския социален фонд+ (ЕСФ):

1.Увеличава се изискването за тематичната концентрация по отношение на младежката заетост от 10% на 15%;

2.Въвежда се ново изискване за тематична концентрация за справяне с бедността сред децата (т.нар. Детска гаранция)– 5%;

3.Програмата „Здраве“ се отделя от ЕСФ+ и става самостоятелна;

4.Допуска се въвеждането на временни мерки в случай на изключителни и необичайни обстоятелства, позволяващи разширяване на обхвата на ЕСФ, като финансиране на краткосрочни схеми за заетост без изискването те да бъдат комбинирани с активни мерки, достъп до здравеопазване, включително за хора, които не са от социално-икономически уязвими групи, и дерогация от изискванията за тематична концентрация.

IV.Проект на регламент за Фонда за справедлив преход (ФСП):

1.Бюджетът на ФСП се увеличава до 11 270 459 00 евро с бюджетни кредити, и с още 32. 803 млрд. евро (за периода от 2021 г. до 2024 г.) от Инструмента на ЕС за възстановяване. За техническа помощ ще се заделят 0.35% от бюджета на фонда. Увеличават се съответно и средствата по ФСП за всички държави-членки. За България увеличението е от 458 млн. евро на 2.693 млрд. евро.

2.За допълнителните средства от Инструмента за възстановяване няма да се изискват трансфери от ЕФРР и от ЕСФ+.

 

Новото законодателство

I.Проект на Регламент за създаване на заемен инструмент в публичния сектор по Механизма за справедлив преход:

  • Инструментът ще е с бюджет от 1.525 млрд. евро (от бюджета на ЕС) и 10 млрд. евро заем от ЕИБ. Очаква се те да мобилизират публични инвестиции в размер на 25-30 млрд. евро за периода 2021-2027 г.;
  • Предвижда се инструментът да има грантов и заемен компонент. Грантовият компонент ще покрива до 15% от заема, като размерът му за по-слабо развитите региони ще бъде по-висок, но не повече от 20% от заема. Грантовият компонент ще се разпределя по държави до 2024 г. на базата на същата методология, която се прилага за националните алокации по ФСП. След 2024 г. националните квоти отпадат и достъпът до оставащите ресурси ще бъде на конкурентен принцип. Изискване за достъп до средствата ще е наличието на териториален план за справедлив преход;
  • Подкрепа ще се предоставя само на публични организации за инвестиции в: енергийна и транспортна инфраструктура, централно отопление, мерки за енергийна ефективност и реновации на сгради.

 

II.Проект на Регламент за създаване на Инструмент за техническа помощ:

Заменя Програмата за подкрепа на структурните реформи в държавите-членки за периода 2017-2020. Бюджетът му ще е 864 406 000 евро. Ще предоставя подкрепа на държавите- членки за подобряване на капацитета им за разработване и прилагане на реформи, включително чрез обмен на добри практики. Областите на подкрепа са: публични финанси, управление на активи, институционални и административни реформи, бизнес, околна среда, услуги и пазар на труда, образование и обучение, устойчиво развитие, обществено здравеопазване, образование и финансов сектор. Предимство ще се дава на дейности насърчаващи зеления и дигиталния преход.

III.Проект на Регламент за създаване на Програма EU4Health:

Програма на директно управление от ЕК с бюджет от 10.4 млрд. евро. Ще предоставя грантове и възможности за съвместни обществени поръчки и централизирани обществени поръчки от ЕК от името на държавите-членки. Три основни цели:

  1. Защита на населението от сериозни трансгранични заплахи за здравето и подобряване на капацитета за управление на кризи;
  2. Предоставяне и обезпечаване на достъп до лекарства, медицински изделия и други продукти, и подкрепящи иновациите;
  3. Укрепване на здравните системи и на заетите в здравеопазването, включително чрез инвестиране в общественото здраве, например чрез програми за промоция на здравето и профилактика на заболяванията и подобряване на достъпа до здравни грижи.

IV.Проект на Регламент за създаване на Механизъм/инструмент за възстановяване и устойчивост:

  • Директно управление от ЕК. Финансов пакет от: 334 млрд. евро (невъзстановима подкрепа/грант) и 267 млрд. евро за заеми на държавите-членки. Могат да се насочват и средства от програмите на споделено управление;
  • Финансиране на база национални планове за възстановяване и устойчивост. Плановете ще следва да включват мерки за изпълнение на реформи и проекти за публични инвестиции. Плановете трябва да съответстват на: препоръките към страните-членки в рамките на Европейския семестър, националните програми за реформи, националните планове за енергетика и климат, плановете за справедлив преход, споразуменията за партньорство и оперативните програми;
  • Финансова алокация за всяка страна-членка определена на база: население, БВП на жител и осреднен % на безработицата през последните 5 години в сравнение със средния за ЕС (2015-2019 г.). Съгласно таблицата, по-долу България може да получи 1.98% от общия бюджет или 6 624.7 млн. евро.