Заключителна конференция за общински мандат 2015 – 2019 г. - ден втори

28.06.2019

574

Темата за европейските проекти вълнува винаги местните власти, защото средствата по тях бяха и продължават да бъдат основен и преобладаващ инвестиционен ресурс за българските общини, а за някои и единствен.

Все по-отчетливата тенденция за намаляване на европейската подкрепа за важни за общините дейности, напр. пътища и инфраструктура, ще постави най-голямото предизвикателство пред местните власти през следващите години – да инвестират в дейности и проекти с добавена стойност за икономическото развитие, с дългосрочен ефект за обществото.

Новият програмен период е в дневния ред на Сдружението отдавна. То следи отблизо правилата и регламентите на следващите 7 години още от обявяването им. Позицията на българските общини по предложенията на Европейската комисия бе съгласувана с всички европейски местни власти на форум на високо равнище, организиран от НСОРБ и Комитета на регионите по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Водешият – Димитър Николов, член на УС на НСОРБ и кмет на община Бургас, представи основните въпроси в дискусията: каква подкрепа да очакват от европейските фондове през следващите седем години местните власти в следващите два общински мандата, как ще се кандидатства, откъде ще черпят ресурс градовете и селата, ще има ли бели петна без европейска подкрепа.

Общинските амбиции и цели за новия програмен период се базират на равносметката от 12 години опит в изпълнението на проекти. Анализът на резултатите от проектното финансиране в общините представи накратко членът на УС на НСОРБ и кмет на община Монтана Златко Живков. Цифрите показват, че инвестирането в широка палитра от дейности не намали регионалните диспропорции. И най-важният извод – привлечените европейски средства не повлияха на темповете на икономическо развитие.

Част от причините – липса на истинска национална регионална политика, обезпечена с публично и частно финансиране, и изкривена дефиниция за селски и градски райони, възпрепятстваща реален интегриран териториален подход към инвестициите.

Важният въпрос за общините – има ли изгледи за постигане на споразумение по бъдещата рамка и разходните програми, за да започне реалното изпълнение на новите проекти от 1 януари 2021 г., бе поставен на заместник министър-председателя Томислав Дончев.

Той започна изказването си с думите, че извън направеното и успехите, въпреки увеличения обем инвестиции и промените в цели сфери, необходимо е да се променяме постоянно, защото хората искат повече.

„Много неща се случиха в България през последните години. Променихме изцяло и модела на мислене – вече мислим къде искаме да бъдем след 5 или 10 години. Въпреки обясненията, че след 2020 г. европейските пари свършват, при неприключили преговори мога да кажа, че размерът на средствата се увеличава. Не се предвижда отпадане на сфери, предприема се консервативен подход и няма да има промяна в програмите, които функционират, както и в институциите, които отговарят за тях“, каза той.

Вицепремиетът обяви главните приоритети, по които трябва да се обединят усилията при програмирането ­– демография, развитие на публичния транспорт, икономическо развитие, повишаване технологичното ниво на икономиката, промяна на модела на регионално развитие.

Той съобщи, че се готви ново законодателство за индустриалните зони, трябва да се мисли за преразглеждане на режимите и регулациите.

Господин Дончев накрая обърна специално нимание на комуникацията с гражданите. Трябва да променим модела на анонсиране и обясняване, защото се правят чудесни неща, за които няма нужната обществена подкрепа, каза той.

Дискусията продължи по визията, целите, приоритетите, обхвата и финансирането на общинските европрограми след 2020 г.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова представи програмата за развитие на регионите и програми за трансгранично сътрудничество – графика за подготовката; приоритетите, териториалния обхват, типовете инвестиции и индикативния бюджет.

Въпреки постигнатото, остават диспропорциите между регионите, всички виждаме, че България е различна на север и на юг, каза тя. Затова приоритетите за нови програмен период ще бъдат балансираното регионално развитие.

Министър Аврамова съобщи, че увеличеният ресур на програмата – приблизително 1,5 млрд. евро, към който ще се добави и националоното финансиране, ще се предоставя чрез градски и регионален компонент. Важни ще бъдат проектите на регионален принцип.

С министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева разговорът продължи по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони – графика за подготовка, целите и приоритетите за развитието на селските райони; териториалния обхват, типовете инвестиции и индикативен бюджет за селските райони.

Министър Танева започна изказването си с висока оценка на добрата комуникация и сътрудничество с НСОРБ и общините.

Интересът към Програмата за развитие на селските райони е огромен и недоволството от бюджета й е голям, особено сред земеделските производители. При 15% намаление на средствата през новия период, ако оставим същите правила за финансиране, недоволството ще бъде още по-голямо, каза тя. Затова трябва да се търси начин за по-прагматично и по-добро управление на намаления ресурс, каза тя.

Министър Танева уточни, че заедно с местните власти предстои да се уточни какъв дял да бъде управляван от местните инициативни групи.

По-доброто през новия период е, че всяка държава-членка ще има много по-голяма свобода да дефинира националните си инструменти за подкрепа.

Нено Димов, министър на околната среда и водите, представи текущото изпълнение на ОП „Околна среда“. По отношение на бъдещата програма и той наблегна на нуждата от по-ефективно използване на намалените средства и съфинансирането от общините.

Той говори и за нуждата от обръщане на философията при управлението на отпадъците и прехода към кръгова икономика. И нашата страна трябва да постави основен фокус върху иновативните решения за сепариране и повторна употреба на отпадъците, както и на предотвратяването на генериране на отпадъци.

 

Снимки от форума можете да видите във фотогалерията в страницата ни във Фейсбук: www.facebook.com/NAMRB.1996