Управленска дискусия по новите териториални подходи за управление на евросредствата след 2020 година

30.06.2020

727

На 30 юни, НСОРБ организира работен семинар на управленско ниво за ролята на общините, при реализацията на териториалните подходи за управление на средствата от европейските фондове по Оперативната програма за развитие на регионите (ОПРР) за периода 2021-2027 година.

Семинарът, в които участваха и кметове, заместник-кметове и ръководни представители от 10 големи градски общини, се организира в рамките на първото присъствено съвместно заседание на Управителния и Контролния съвет на НСОРБ за мандат 2019-2023, което стана възможно след премахването на извънредното положение породено от пандемията от коронавируса. Работната дискусия целеше представяне и обсъждане между политическите ръководства на общините и МРРБ, на визията и обхвата на новата ОПРР, процедурите и етапите за създаване на партньорства, подготовката и реализацията на интегрирани териториални концепции и интегрирани проекти за програмен период 2021-2027. Дискутираха се и функциите на Регионалните съвети за развитие (РСР).

Събитието бе открито от Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, в качеството й на кмет-домакин на събитието. Тя благодари на екипа на НСОРБ за усилията по координация и своевременно информиране на общините, по време на извънредното положение, както и в настоящата епидемична обстановка. Фандъкова подчерта, че в условията на пандемията всички местни власти изпитват трудности най-вече поради недостиг на средства. Това не демотивира общините, а напротив те продължават да реализират европроекти, като Столичната община изпълнява по настоящата ОПРР 15 проекта за над 250 млн. лв. За общините е важно да имат яснота и информация за следващия програмен период, за да могат своевременно да планират и подготвят проекти с грантово финансиране, както и такива с финансови инструменти.

Стратегическите документи за управление на еврофондовете след 2020 г.:

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова запозна кметовете с преговорния процес с Европейската комисия (ЕК) по работните варианти на Споразумението за партньорство и оперативните програми за новия програмен период. В сравнение с другите държави-членки, страната ни е доста напреднала в структурирането на програмите, които както сме информирали в края на м. март и началото на м. април, бяха предоставени на ЕК за неформално съгласуване.  Комисията оценява положително новия комплексен териториален подход за управлението на бъдещите еврофондове, който се фокусира върху политики за развитие на регионите и градовете. На национално ниво предстои структурирането на още една нова Оперативна програма за интелигентна трансформация. Осъществява се и подготовката за управление на средствата от Фонда за справедлив преход (ФСП) в контекста на Европейската Зелена сделка, който предвижда ресурс от над 5 млрд. лв. за България, както и тази по наскоро анонсирания нов Механизъм за възстановяване и устойчивост на             ЕС https://www.namrb.org/nov-plan-za-vazstanoviavane-na-es Всичките тези скорошни инициативи на ЕК, ще могат успешно да се интегрират в новия териториален подход. Предизвикателство в следващия програмен период, ще е предложението на ЕК за скъсяването с една година на периода за автоматичното отчисляване на средства, от n+3 на n+2. Това изисква много добра предварителна подготовка на национално ниво, включително потенциални списъци с готови за финансиране проекти. По намаляването на административната тежест през новия програмен период, не следва да има големи очаквания, включително по отношение на процеса по подготовка, подбор и реализация на европроектите. Задължително ще е всяка една проектна идея да бъде предварително публично обсъдена и консултирана, за да се гарантира възможно най-широка обществена подкрепа при бъдещата й реализация. С това целият процес, от инициирането на проектната идея до финансирането й, ще отнеме около 1 година. Отворените въпроси за последващи разговори с Комисията са два. Първият касае грантовото финансиране срещу това чрез револвиращ инструмент на мерки за енергийна ефективност в публичен сграден фонд и многофамилни жилищни сгради. Вторият е финансирането на републиканска пътна инфраструктура от бъдещата Програма за транспортна свързаност, вместо от новата ОПРР. Одобряването на ОПРР от ЕК се очаква да е факт в началото на следващата година, а реалното стартиране на проекти по нея в края на 2021 година

На национално ниво по подготовката ни за новия програмен период предстои до няколко седмици приемането на Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие (ЗРР), който е на междуведомствено съгласуване. Подготовката на Интегрираните териториални стратегии за развитие (ИТС) на районите от ниво 2, е финализирана. Към Стратегиите в нарочни приложения, ще се съдържат приоритетни за финансиране за дадения район инвестиции/проекти в секторите: здравеопазване, транспорт (регионална пътна инфраструктура), социална, образователна и спортна инфраструктура, както и културно-историческо наследство. Приемането на ИТС, на които в момента се осъществява пълна екологична оценка, се планира за м. октомври.

Предстои и изменение в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с което ще се регламентират интегрираните териториални инвестиции, както и нарочна подзаконова уредба (ПМС) за координация на цялостния процес по подготовката и реализацията им. МРРБ ще осъществява цялостната координация на процеса с всички останали Управляващи органи (УО) на програмите, които ще имат финансов принос към териториалния подход. За да няма априори бели петна, т.е. територии изключени от достъп до евросредства, по бъдещия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, ще се обособи огледална на ОПРР мярка за инфраструктурна подкрепа. 

 Новата Оперативна програма за развитие на регионите (ОПРР):

ОПРР за периода 2021-2027 г. https://www.namrb.org/operativna-programa-za-razvitie-na-regionite ще има два основни приоритета. Приоритет 1 за интегрирано градско развитие и Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие. След изготвянето на териториалните стратегии по ФСП, което се очаква да приключи в средата на 2021 г. и финализирането на преговорите с ЕК по броя на областите, които ще имат достъп до него, ще се обособи и нарочна приоритетна ос по този фонд. Двата основни приоритета ще се реализират с два интегрирани териториални подхода- за градско и за териториално развитие. Водещ принцип при подбора на проектите за финансиране по новите териториални подходи, ще е приноса им към икономическото развитие на дадената територия. За набирането на проекти ще има Насоки за кандидатстване с няколко времеви рамки и заделен финансов ресурс за всяка от тях. УО планира от м. септември мащабна публична кампания за промотирането на подхода, както и обучения на отделните звена/институции ангажирани в прилагането му.

  • Приоритет 1 за интегрирано градско развитие:

Насочен е към 10 големи общини- Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград, които са обособени в 4 клъстера, по райони от ниво 2 и при отчитане на функционалните връзки между тях. За всеки от клъстерите на база 4 показателя (население, територия, БДС и инфраструктура) ще се задели процент от ресурса на Приоритета. 30% от бюджета на всеки клъстер ще е за участие на градските общини в интегрирания териториален подход по Приоритет 2. При подбора на проектите ще се прилага подход „отдолу-нагоре“.

Плановете за интегрирано развитие на общината (ПИРО), който инкорпорират Интегрирания план за градско възстановяване и развитие и Плана за градска мобилност, ще са стратегическите документи за достъп до европейските средства и осъществяването на интегрираните инвестиции по новата ОПРР.

Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи. Към тях ще функционират Звена за подбор на проекти формирани от общински експерти с възможност за привличане и на външна експертиза. Те ще извършват дейности по информация и публичност (публични обсъждания и обществена подкрепа за проектите) и предварителен подбор на проектите. Ще се сформират и Комитети за подбор на проекти, включващи представители на различни групи местни заинтересовани страни, като: общинска администрация, НПО, бизнес, работодатели и синдикати, академични среди, регионални колегии на камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране. Този Комитет също се оценява проектните идеи. Във финалната оценка на всяка проектна идея тежест от 40% ще има оценката на Звената за подбор, съответно 60% ще е тежестта на оценката на Комитетите. Целият процес, включително и оценката на проектите, ще е електронизиран през ИСУН, а за реализирането му ще има нарочни Указания.

Големите общини ще имат 3 възможности за кандидатстване с проекти. Първата е самостоятелно или в партньорство със заинтересовани страни от общината. Втората е в партньорства между общините в съответния клъстер или в партньорства от заинтересовани страни от клъстера. Трета (задължителна) ще са партньорствата в рамките на 30% от ресурса, между бенефициенти от Приоритети 1 и 2. При първите две възможности ще могат да се финансират само инфраструктурни проекти, а при третата и такива включващи и меки мерки. Три различни процедури, разделени условно на 2 фази всяка,  ще се прилагат за подбора на проектите при отделните възможности за кандидатстване.

Процедурата при Вариант 1- самостоятелно кандидатстване:

 

На база Насоки за кандидатстване и покана за набиране на проектни идеи, такива ще се депозират пред Звеното за подбор. То ще осъществи публичното им обсъждане и предварителната им оценка. В предварителната оценка ще участва и УО на ОПРР, за да гарантира допустимостта на бъдещите инвестиции. Следва оценка и от Комитета за подбор и формиране на списък с проекти. На фаза 2 бенефициентите на проектите кандидатстват за финансиране пред УО, следва оценка и сключване на договор за финансиране. Този тип самостоятелни проекти ще имат най-нисък приоритет.

 

Вариант 2- кандидатстване в рамките на клъстерите:

 

 

Две ще са основните разлики от процедурата по Вариант 1- сключване на партньорско споразумение и успоредно прилагане на стъпките по депозиране, публично обсъждане, предварителна оценка пред Звената за подбор и Комитетите в участващите в клъстера общини. Този тип проекти ще се поощряват.

Вариант 3- съвместни проекти по Приоритети 1 и 2: При него Звената за подбор ще издават писма за подкрепа, а оценката на проектите ще се осъществява от РСР.

За да се даде възможност за съвместни иновативни проекти (само неинфраструктурни мерки) между общини от отделните клъстери, по предложение на участвалите в дискусията кметове, ще се обмисли възможността за заделяне на нарочен ресурс от Приоритета.

  • Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие:

Ще обхваща 40 градски общини от 6-те района на ниво 2, в които има населени места над 15 000 жители. Отново на база 4 критерия, за всеки от районите от ниво 2 ще има отделен регионален бюджет. 52% от бюджета на Приоритета ще е за Северна България.

 

ИТС на районите от ниво 2 ще са стратегическия документ, на чиято база ще се приоритизират допустимите за подкрепа дейности. Те ще се финансират с микс от средства от бъдещата ОПРР, секторните оперативни програми, Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони, програмите за трансгранично сътрудничество, финансови инструменти, средства от държавния и общинските бюджети, както и от други източници. За целта ще се изготвят общи Насоки за кандидатстване от всички програми с принос към териториалния подход. Бенефициенти по бъдещите интегрирани проекти ще са формираните за реализацията им конкретни партньорства. Участието на партньорите в концепциите ще преминава през различни стъпки, които детайлно описахме при представянето на подхода на регионалните ни заседания за избор на членове на управителните органи на НСОРБ, в периода януари- февруари: https://www.namrb.org/bulletin/online/3623

 

РСР ще играят ролята на териториален орган и на тях ще се възложат компетенции по оценка на съответствието на проектните концепции и идеи към определените приоритети за развитие на конкретния регион на ниво 2. Съгласно проекта на Правилника за прилагане на ЗРР, кметовете на общини и председателите на ОбС, които ще са членове на РСР, ще се номинират по процедура изготвена от НСОРБ. Сдружението ще има и още един представител във всеки РСР, т.е. квота на НСОРБ. В два от 6-те РСР, които следва да се структурират до м. септември, общинското представителство ще е преобладаващо при вземането на решения за финансиране на интегрирани проекти.

 

За да се гарантира приноса на програмите за териториално сътрудничество към интегрирания подход, РСР ще дават писма за подкрепа на българските кандидати по тях. РСР също ще работят да база предварително подготвени Указания за всяка от стъпките по селекция на интегрираните проекти.

В последвалата представянето дискусия, кметовете и заместник-министър Николова, се договориха за организирането на последващи работни семинари от м. септември нататък. В рамките им ще се обсъдят напредъка по подготовката за изпълнението на интегрираните проекти на национално и общинско ниво, както и Указанията за прилагането им, които МРРБ в следващите дни ще анонсира.

С презентацията представена на семинара можете да се запознаете от прикачения файл.

НСОРБ благодари на заместник-министър Николова за представянето на новия подход и ангажирането по последващата подготовка за реализацията му.

Благодарности изказваме и на кметовете на Столична община, Благоевград, Видин и Русе, както и на ръководните екипи на Пловдив и Стара Загора, които се включиха в семинара.