Териториалното въздействие на Covid-19

07.05.2020

257

На https://read.oecd-ilibrary.org/view/?ref=128_128287-5agkkojaaa&title=The-territorial-impact-of-covid-19-managing-the-crisis-across-levels-of-government е публикуван доклад за териториално въздействие на Covid-19. Документът е разработен от Центъра за предприемачество, МСП, региони и градове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той се фокусира върху териториалното измерение на кризата от Covid-19 и дейностите за адресирането й на различните нива на управление. Документът, който регулярно ще се актуализира, отчита развитието на кризата към 3 април.

Ключовите изводи от доклада:

Повече от 1 милион души са засегнати от Covid-19, а половината от населението в световен мащаб е под ограничителни мерки. Кризата вече засегна дълбоко икономиките, безработицата расте, устойчивостта на публичните финанси намалява. Всички икономически сектори търпят щети, от прекъснатите глобални вериги за доставки, от по-слабото търсене на вносни стоки и услуги, от спада в международния туризъм и бизнес пътуванията.

В глобалната икономика предстои рецесия, като ОИСР изчислява, че всеки месец със строги мерки за ограничаване на пандемията се равнява на намаление от 2 процентни пункта в годишния БВП. Колкото по-дълго действат ограничителните мерките, толкова по-голям ще бъде рискът за регионалните икономики. Предходните анализи на ОИСР показват, че възстановяването на регионите след глобалната финансова криза през 2008 г. отнема много време. В повече от 40% от европейските региони, седем години след началото й, БВП на жител е било под нивата от преди кризата.

В тази ситуация националните и поднационалните власти предприемат широк спектър от мерки с целенасочени действия за справяне със заплахите пред общественото здравеопазване и икономиката. Въздействието на кризата от Covid-19 е различно в отделните страни, а някои региони и градове са по-силно засегнати от други. Както във всяка извънредна ситуация, така и понастоящем комбинацията от мерки и съвместната дейност на властите на национално и поднационално ниво, са от съществено значение за ефективен отговор на кризата. Обобщените данни на ОИСР показват, че:

  • Регионалното и местното въздействие на кризата е силно асиметрично. В Китай 83% от потвърдените случаи са концентрирани в провинция Хубей. В Италия най-тежко е засегнат севера, а един от най-богатите европейски региони Ломбардия регистрира най-голям брой случаи (41% от общия). Във Франция регионите asle-de-France (37%) и Grand Est (29%) са най-засегнати. В САЩ щатът Ню Йорк има най-висок дял от случаите на Covid-19 (40%). Това изисква управленски и фискални инструменти за подкрепа на най-засегнатите области, като действията на държавите в тази насока са различни.

Добрите примери: В Китай централното правителство отпуска безвъзмездно 35 млн. юана (около 9 млн.лв.) на провинция Хубей, които провинциалните власти могат да използват по тяхна преценка за адресиране на пандемията. Авансово са преведени и на провинциите и местните власти 6.3 трилиона юана от годишните трансфери. Френското правителство прехвърля пациенти от най-засегнатите региони в други. Италианското правителство превежда авансово 4.3 млрд.евро от годишния трансфер на общините, 400 млн. евро са отпуснати на 8 000 общини за ваучери за храна и за пазаруване на нуждаещи се. Корея приема допълнителен бюджет, който включва подкрепа за град Тегу и провинция Северен Кионгсанг, две от най-тежко засегнатите области. Федералното правителство на Бразилия отпуска 15.5 млрд. евро на провинциите и общините за справяне с пандемията, временно се спира и възстановяването на кредити от местното на централното ниво. Канадското правителство предоставя 500 млн. канадски долара (около 640 млн. лв.) на местните власти за покриване на разходи в здравния сектор. Някои държави въвеждат и облекчени режими за възлагане на обществени поръчки и изпълнение на административни процедури.

 

  • Поднационалните власти-провинции, региони, области, градове, общини- са на първа линия в борбата с Covid-19.

Регионалните и местните власти са отговорни за ключови мерки за краткосрочното ограничаване и за последващото възстановяване от пандемията - от здравеопазването и социалните грижи, до икономическото развитие и публичните инвестиции.

Местните власти също така трябва да гарантират и предоставянето на основни публични услуги, като водоснабдяване, събиране и третиране на отпадъците, почистване и дезифектиране на улиците, обществен транспорт и основни административни услуги, като едновременно с това създадат и условия за защита на персонала си.

Поднационалните власти от страните от ОИСР осигуряват една четвърт от общите разходи за здравеопазване, вариращи от над 90% в Швейцария и Испания до по-малко от 1% във Франция и Нова Зеландия.

Директно и косвено общините също така подкрепят чрез социални услуги най-уязвимите групи от населението, като възрастни хора, мигранти и бездомни. Към социалните услуги се насочват около 18% от разходите на поднационалните власти, като те са много по-високи в страни, в които общините имат значителни отговорности в сферата, като Австрия, Белгия, Германия, Япония, Скандинавските страни и Великобритания.

В сектора на образованието, местните власти също имат важни отговорности, като осигуряват почти 50% от публичните разходи в сферата. В условията на кризата, местните власти трябваше пълно или частично да затворят някои институции (детски ясли и градини, училища и др.), да осигурят непрекъснатостта на основните публични услуги и да развият или предоставят по-добър достъп до теле-услуги (теле-здравни консултации, теле-образование, онлайн заплащане на местни данъци и такси, достъп до информация и др.).

Изпълнението на всички тези дейности изисква проактивни инициативи и гъвкавост в много насоки, като се започне от начина, по който се предоставят услугите, до адаптирането на регулациите, които ги рамкират.

Добрите примери: Австрийските и унгарските общини предлагат услуги по доставка на храна на болни и уязвими хора. Над 60 града в Китай променят регулациите си уреждащи наемните отношения и отлагат изпълнението на договорни задължения- намаляват се данъци и такси за наеми. В Шанхай местната власт предоставя на предприятия субсидии в размер на 95% от разходите за всички видове онлайн професионални обучения за служителите им по време на кризата. В някои други Китайски градове и провинции, субсидиите се предоставят на предприятия, които наемат служители от уязвими групи (т.е. от семейства с ниски доходи, работници от селските райони, регистрирани безработни работници в градските райони и т.н.). Местните власти в Гърция създават регистър на гражданите, които се нуждаят от помощ, включително социално слабите. Мерките в „извънредно положение“ в Япония позволяват на местните власти да променят предназначението на големи сгради и да ги трансформират в импровизирани болници. Правителството на Обединеното кралство въвежда мерки, даващи на местните съвети по-голяма гъвкавост и позволяващи им да насочат ресурси в отговор на Covid-19- облекчения за хранителни доставки, отлагане на избори, онлайн заседания на съветите. Във Франция местните власти превръщат хотели в кризисни центрове и приюти. Хелзинки опрощава за 3 месеца разходите за наеми на общински имоти и удължава с 12 месеца заплащането на дължими такива.

  • Поднационалните власти имат ключова роля в мобилизирането на цифрови технологии за по-добро проследяване на пандемията, тестване и информиране за взетите решения за адресиране на Covid-19.

Добрите примери: В Германия поднационалните власти увеличават значително капацитета си за тестване и към момента могат да се извършват половин милион седмично. Италианският регион Венето успешно прилага многостранен подход за контрол на вируса, включващ тестове, проактивно проследяване, диагностика и предоставяне на грижи в дома, както и мониторинг на медицинския персонал и други уязвими групи. В Корея много общини създадоха тестови зони, в които медицински персонал взема проби за коронавирус от граждани в автомобилите им.

  • Координираният от всички нива на управление отговор, може да сведе до минимум въздействието на кризата. Основният риск от некоординирани действия в условията на кризата е „прехвърлянето на отговорността“ на другите нива на управление, като с това се генерира колективен риск. Той може да възобнови дебата за централизацията срещу децентрализацията. Опитът от успешните мерки показва, че не е важна степента на децентрализация, а ефективността на механизми за координация и способността на управляващите от отделните нива да уеднаквят приоритетите си, да прилагат съвместни отговори, да се подкрепят взаимно и да насърчават ежедневния обмен на информация помежду си, включително и с гражданите.

 

Добрите примери: Канадската агенция за обществено здраве създава Център, който действа като единна точка за координиране на дейностите за реагиране и подпомагане на спешни операции на различните нива на управление. Чили формира Социален комитет за Covid-19, обединяващ представители на национално и местно ниво, както и учени и професионалисти от здравния сектор. В Германия федералната държава и провинциите заедно прекратяват несъществената икономическа дейност. Испания въвежда междуведомствена комисия за осигуряване на координация в рамките на правителството и междуведомствена комисия за подкрепа на сътрудничеството между различните нива на управление. Европейският комитет на регионите (КР) създава платформа за обмен и подкрепа на регионалните и местните власти.

Националните асоциации на местните власти също имат много важна роля по координиране, предлагане на решения и подкрепа прилагането на спешни мерки от техните членове. В Чили, правителството съвместно с Националната асоциация на общините, въвежда план за действие с мерки срещу заразата. Португалската асоциация на общините регулярно публикува анализи за въздействието на мерките, предприети от правителството по отношение на Covid-19 върху местните власти. В Швеция Асоциацията на местните власти и региони играе ключова роля в информирането на гражданите и в поддържането на диалог с централните правителствени агенции, които отговарят за управлението на кризата.

 

Въздействието на пандемията:

ОИСР посочва, че пандемията има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ефекти върху дейността и финансите на поднационалните влсти.

В краткосрочен план приоритетите са: управление на извънредната ситуация и кризата в общественото здравеопазване -мобилизация на здравната система и социалните услуги, предоставяне на информация за пандемията, вертикална и хоризонтална координация между отделните нива на управление за отговор на кризата, адаптиране на: публичните услуги, местните финанси и функционирането на органите на местно ниво и на администрацията им, към пандемията.

Средносрочните приоритети ще са: управление на икономическата, социалната и кризата в публичните финанси. Сред тях са политики за икономическо възстановяване, подкрепа за МСП, планове за стимулиране на публичните инвестиции, нарочни мерки за най-засегнатите територии, политики за подкрепа компенсирането на намалените местни приходи и увеличените разходи, управление на общинския дълг, реорганизиране на администрацията и персонала предоставящ публични услуги, реорганизация на координационните механизми между нивата на управление за отговор на кризи.

В дългосрочен план пандемията показва необходимост от увеличаване на устойчивостта на социалните и икономическите системи и на цялото общество за отговор на кризи. Тя включва ясно разпределяне на отговорностите между различните нива на управление, бързи и адаптивни механизми за координация, непрекъсващи канали за комуникация,  гарантиране на достъпни и качествени основни услуги (включително здравни, за всички територии и хора), разработване на цифрови инструменти и услуги за подобряване на управлението на поднационално ниво, въвеждане на нови модели за регионално / местно развитие и баланс между градските / селските райони, увеличаване на механизмите за участие на гражданите и бизнеса в публичното управление, подкрепа за прехода към нисковъглеродна икономика.

  • Средносрочното икономическо въздействие от пандемията, според ОИСР също ще е различно за отделните региони. То ще зависи от икономическата специализация на региона, например зависимост от туризъм. Туристическите, столичните и регионите на големите градове, в сравнение с другите, са изложени на по-висок риск от нарастване на безработицата. Това може да доведе до значителни различия в регионалната заетост и БВП.
  • Натискът върху поднационалните бюджети ще бъде съществен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Междувременно, поднационалните приходи ще бъдат ограничени -от намалените приходи от данъци, такси или активи. Смекчаването на финансовото въздействие и подпомагането на поднационалните власти да осигурят необходими им ресурси за подкрепа на населението или на бизнеса ще е от основно значение.

Очакванията на ОИСР са за съществено намаляване на местните приходи през 2021 г. и дори и през 2022 г., както от данъци, така и от други собствени източници. Значителното намаление на приходите, съчетано с непрекъснато увеличаване на разходите, според ОИСР може да доведе до голяма задлъжнялост на местно ниво. Бъдещата финансова стабилност на поднационалните власти ще зависи значително от нивото на извънредната подкрепа от страна на централните правителства.

Добрите примери: Във Финландия правителството обяви, че ще гарантира, че няма да има недостиг в местните финанси и една от първите обявени мерки е увеличаване на общинския дял от споделения корпоративен данък. Във Франция се позволява на поднационалните власти поемането на по-голям от нормативно установения % на общински дълг за оперативни разходи. Норвежкото правителство отпуска 21 млн. евро грантове на общините за покриване на допълнителни разходи. В Испания на местните власти се  разреши да отделят до 300 млн. евро от преходния си остатък за 2019 г. за икономическа подкрепа, подкрепа за спешната медицинска помощ и за предоставяне на социални услуги.

  • Националните и поднационалните власти ще са водещи за възстановяване на икономиката, включително чрез подкрепа на бизнеса и публични инвестиции. Общините са добре запознати с местната специфика и са в най-добрата позиция за подкрепа на местния бизнес. Данните на ОИСР показват, че в краткосрочен план местните предприемачи и работници имат най-много нужда от паричната подкрепа. Нуждите им в средносрочна и дългосрочна перспектива ще са други. Тогава подкрепата може да се изрази в: намаляване на наемите, общински субсидии, гаранции по кредити, предоставяне на публичните услуги (наеми, комунални услуги, интернет услуги и др.) под пазарната им цена.

Добрите примери: Във Франция банките за развитие предоставят подкрепа на бизнеса, отделно 1 млрд. евро национални и регионални фондове са насочени за подкрепа на занаятчии, търговци на дребно и малки предприятия. Полша обяви пакет за икономическо възстановяване, който включва стимулиране на публичните инвестиции. Европейският съюз стартира Инвестиционна инициатива за реакция на коронавируса, насочена към здравеопазването, МСП, пазара на труда и други уязвими части от икономиките на държавите-членки. Съединените щати приеха пакет за подпомагане в размер на 2 трилиона долара за физически лица и предприятия. В него са включени средства за тежко пострадалите болници и доставчици на здравни услуги, както и финансова помощ за малкия бизнес и заеми за предприятията.

  • Делът на поднационалните власти в публичните инвестиции в държавите от ОИСР, е средно 57%. Като основни инвеститори, общините следва да бъдат допълнително стимулирани чрез нарочни програми за публични инвестиции. Така ще се компенсира намаляването на частните инвестиции. В тази връзка местните власти биха могли да участват в големи инвестиционни програми, насочени към подобряване на здравната инфраструктура. Редица държави вече анонсираха стратегии за възстановяване с акцент върху публичните инвестиции за подпомагане на икономическото възстановяване, както в краткосрочен, така и в средносрочен план.

Добрите примери: В Исландия правителството представи инвестиционна инициатива с бюджет от 132 милиона евро за транспорт, обществено строителство, инфраструктура за информационни технологии, изследвания, наука и иновации, която ще се реализира с общините.  Полша също анонсира програма за икономическо възстановяване, възлизаща на около 48 млрд. евро. Тя включва пет подпрограми, включително такава за увеличаване на публичните инвестиции с 6.6 млрд. евро. Правителството ще създаде специален фонд за финансиране на публични инвестиции - изграждане на местни пътища, дигитализация, модернизация на училища, трансформация на енергия, опазване на околната среда, реконструкция на обществена инфраструктура.