Ръководството на НСОРБ обсъди с екипа на Министерството на културата приоритетите за подготовката на Бюджет 2021

27.08.2020

145

На работна среща в Министерството на културата заместник-председателите на НСОРБ Донка Михайлова – кмет на община Троян и Иво Димов – кмет на община Димитровград, обсъдиха със заместник-министър Амелия Гешева и експерти от ведомството основните приоритети, за които ще се търсят адекватни финансови решения в новия държавен бюджет.

НСОРБ ще предложи в Бюджет 2021 осезаемо да бъдат увеличени средствата за делегираните от държавата дейности в областта на културата в съответствие с националната политика по доходите с не по-малко от 22%,  при съответната диференциация за музеите, художествените галерии и библиотеките и за читалищата. Повече от 3 500 специалисти са ангажирани в делегираните от държавата дейности в група „Култура“ по общините. От държавния бюджет се осигуряват средствата за възнаграждения на още 7 700 служители и персонал на читалищата. Средствата по стандартите към момента покриват основно разходите за възнаграждения, но поради трайното изоставане на стандартите от ръста на минималната работна заплата, както и от договорените на национално ниво с колективен трудов договор равнища. Възнагражденията на заетите в системата на културата са почти изравнени с възнагражденията на нискоквалифицираните работници, подчертаха представителите на НСОРБ. Предложените ръстове целят осигуряване на достатъчен ресурс за адекватно заплащане на специалистите в областта на културата и за създаване на условия за задържане и привличане на нови и висококвалифицирани специалисти. Министерството на културата споделя подхода, предложен от общините. Заместник-министърът на културата подчерта, че сегашната ситуация е резултат от дългогодишни натрупвания и подчерта, че усилията на общините могат да дадат сериозен стимул на започналия процес на преодоляване на диспропорциите.

НСОРБ ще подкрепи Министерството на културата в проекта за създаване на специален фонд за изплащане на законово дължимите обезщетения на пенсиониращите се служители от областта на културата. Представителите на ръководството на Сдружението запознаха екипа на Министерството на културата и със сериозния проблем, с който се сблъскват общинските  културни институти, кандидатствали по мярката „60 на 40“. Адекватно разбиране на проблема и оценка за важността на сектора трябва да бъде търсено със съвместни усилия, смятат участниците в срещата днес.

Въвеждане на допълващ стандарт за открити площи за музеи с регионално значение е едно от предложенията на общините за новия държавен бюджет. Музеите все по-често поемат управлението и осигуряват поддържането на големи резервати и открити пространства около недвижимите културни ценности и археологически обекти. Както подчерта по време на срещата заместник-министър Амелия Гешева, поддържането на музейни обекти на открито е свързано с много повече разходи. В същото време новите условия, провокирани от пандемията,  наложиха търсенето на алтернативни локации за провеждане на културни и образователни събития и откритите пространства на музейните обекти са една от възможностите, които биха могли да генерират приходи за културните институти. В перспектива използването на откритите музейни пространства е възможност и за развитие на обучителни програми. Чрез допълващия стандарт, който предлага НСОРБ, ще  се търси осигуряване на възможности за облагородяване на пространствата, за поддържане на експозициите на открито и за тяхното ефективно управление.

Пандемията COVID-19 налага цялостно преосмисляне на редица от дейностите на музеите – както тези, свързани с посещения и гарантиране на безопасността за посетителите, така и развитие на нови формати за общуване с ценностите. Членовете на УС на НСОРБ обърнаха внимание, че за културните институти опазването здравето на посетителите и на работещите в обектите специалисти е задача от първостепенно значение, която трябва да бъде и ресурсно обезпечена, затова проекта на НСОРБ предвижда да бъдат осигурени ресурсно дейностите по безопасност в културните институти.

Заместник-министър Гешева обърна внимание на последните данни за негативното отражение на кризата COVID 19 върху различни сектори, които открояват културата и спорта като най-силно засегнати от кризата.

Министерството на културата ще продължи политиката за програмно финансиране на културните институти. Общините от своя страна ще оптимизират работата си с местните музеи, галерии и библиотеки и ще подпомагат партньорствата им с образователните институции, за да разширят възможностите за привличане на средства по линията на проекти.

Изтъкната беше необходимостта за създаване на механизми за попълване фондовете на музеите, значителна част от които през последните 30 години не са в състояние да отделят ресурс за обогатяване на колекциите и значителни периоди в обществената история остават без следа в музейните сбирки.

Министерството на културата работи активно по разработването на мерките, заложени в програмата България 2030. За първи път в стратегически документ от най-висок ранг като важен приоритет е откроено опазването и експонирането на културно-историческото наследство, включително и в аспекта на дигитализация. Представителите на ръководството на НСОРБ изразиха готовност за подкрепа в процеса на съгласуване на документа и за активно партньорство с екипа на министерството при разработването на мерките, които са свързани с подкрепата за културните институти.

Общините и културното ведомство, чрез своите представители в тематичните работни групи, ще настояват за максимално обхващане на проблемите, свързани с поддръжката, реставрацията и реконструкцията както на паметници на културата, така и на сгради, в които се помещават културни институти, защото разбирането и на двете страни е, че това е не са само израз на отговорността на собственика, но и знак за приоритетната роля на културата и творческите дейности за нацията.

Предстои задълбочено обсъждане между представителите на местната власт и експерти от Министерството на културата на проблемите по прилагането на Закона за културното наследство и Закона за авторското и сродните му права и разработване на адекватни методически указания, а в случаите, когато това е необходимо – и законови промени.